Ученият Кърби Ръниън от университета „Джон Хопкинс“ си поставя за цел да докаже следното твърдение: „Независимо от това, какво се опитва да докаже една престижна научна организация, Плутон е планета.“
Той казва, че Европа, по-известна като спътник на Юпитер, земната луна и още над 100 небесни тела в Слънчевата система, които са лишени от този статут, отговарят на определението за „планета“.
Дефиницията, одобрена от Международния астрономически съюз през 2006 г., понижава Плутон в „не-планета“, като по този начин планетите в Слънчевата система намаляват на 8 от 9. Промяната, която е обект на множество научни дискусии няма никакъв смисъл- казва Ръниън, водещ автор на доклад, аргументиращ „про-Плутон“.
Леденият, скалист Плутон е бил най-малкият от деветте планети, а диаметърът му е по-малко от три четвърти от този на Луната и почти една пета от Земята. И все пак, казва Ръниън, Плутон има „всички изисквания да се нарече планета… няма нищо непланетично в него.“
Ръниън, чиято докторска дисертация се фокусира върху промяната на ландшафта на Луната и Марс, води група от шест автори от пет института в изготвянето на предложение за ново определение за „планета“, както и обосновката за него. Двете ще бъдат представени на постер на Лунната и планетарна научна конференция . Постерът ще бъде изложен цял ден на 21 март, по време на конференцията, спонсориран от Лунния и планетарен институт, а Ръниън ще бъде на разположение в продължение на най-малко три часа, за да отговаря на въпроси.
Другите автори са С.Алън Стен и Келси Сингър от Югозападния изследователски институт в Боулфър, Колорадо; Тод Лауер от Националната оптическа астрономическа обсерватория в Тусон, Аризона.; Уил Грънди от обсерваторията Лоуел във Флагстав, Аризона; Майкъл Съмърс от университета Джордж Мейсън във Вирджиния. Всички те са членове на научния екип на мисията „Нови хоризонти“ към Плутон, разработена за НАСА от университета Джон Хопкинс. През лятото на 2015г. космическият кораб „Нови хоризонти“ стана първият, който лети до Плутон на около 4,67 милиарда мили от Земята и изпраща първите му близки изображения, правени някога.
Ръниън и колегите му застъпват определението за статута на „планета“, което се фокусира върху качествата на самото тяло, а не на външни фактори като орбита или други обекти около него. Те определят планетата като „маса на тялото, което не е подлагано на ядрен синтез“ и има достатъчно равитационна тежест да поддържа приблизително кръгла форма.
Това определение се различава от три-елементната дефиниция IAU с това, че не се позовава на околностите на небесното тяло. Тази част от формулата на IAU от 2006 г., която изисква една планета да се движи само чрез своята орбита, изключва Плутон. Като изключим това, той отговаря на дефиницията на IAU- обикаля около Слънцето и е достатъчно масивен, за да може гравитацията да го направи кръгла.
Стерн, главен изследовател на мисията „Нови хоризонти“, твърди, че определението на IAU изключва Земята, Марс, Юпитер и Нептун, които делят орбитите си с астероиди.
Посоченото ново геофизично определение пропуска звезди, черни дупки, астероиди и метеорити, но включва всичко останало в Слънчевата ни система. Това може да разшири броя на планетите от 8 на приблизително 110.
Това разширение е част от новото определение, казва Ръниън. Той споделя, че би искал да види обществеността по –ангажирана с проучването на Слънчевата система. Тъй като самата дума „планета“ изглежда носи психологическа тежест, той твърди, че повече планети биха насърчили обществения интерес.
Новото определение, което не изисква одобрение от централен орган, също е по-полезно за планетарните учени. Повечето от тях са тясно свързани с Геологията и други геонауки, като по този начин новото геофизично определение е по-полезно, отколкото астрономическото определение на IAU.
Трябва да бъдем оптимисти, тъй като новото определение вече е прието от Планетарни Научни Изследователски Открития, образователен уебсайт, открит от учените в университета в Хавай.
„Искам публиката да се влюби в проучването“- казва Ръниън- „Това би продължило изследването.“
