Тази история започнала на 19 май 1861 г. в лондонския Тауър.
Една вечер офицер от охраната забелязал светлина в параклиса „Свети Петър“. Отишъл да провери кой е влязъл – и без малко не припаднал.
В параклиса бавно преминавало шествие – около петдесет човешки фигури в богато украсени старинни костюми. Както вървели, те бавно се разтваряли във въздуха. Една жена в края на процесията се обърнала. Полицаят успял да види, че на медальона върху шията й е гравирана латинската буква „В“.
Легендата твърдяла, че в параклиса „Свети Петър“ е погребана екзекутираната съпруга на крал Хенри VIII – красивата Ан Болейн. Изпълнението на присъдата се състояло на 19 май 1536. Призракът й бил забелязан точно 325 години след зловещия ден.
Оттогава охраната започнала да го срещал из целия замък. Настъпила паника. Неколцина войници и служители влезли в болница с диагноза „халюцинация“. Други подали молби за напускане.
А веднъж намерили един от часовите в безсъзнание на пода. Когато дошъл на себе си, разказал, че срещнал жена в бяло. Понеже не спряла, я пробол с щика си – но острието преминало като през въздух и той припаднал от ужас.
Всичко щяло да бъде забравено, но точно тогава в Тауър очаквали посещение на кралското семейство. Обвинили часовия в измяна към короната и го изправили пред военен съд.
Ала свидетелите потвърдили странния случай. Тогава започнало сериозно разследване. Поканили професионални историци, които разказали историята на Ан Болейн…
Кралят се влюбил в нея през 1526 г., когато бил на 35 години, а тя – по непотвърдена информация на 19. Оженили се през януари 1533г. Ан наредила по всички покривки, балдахини и салфетки в замъка да бъде бродиран монограмът „В“ – първата буква от името й, както и мото: „Най-щастливата!“.
Картина от началото на ХХ век, изобразяваща лова на сърни на Ан Болейн и краля
Но всички били против сватбата: и първата съпруга на Хенри – Екатерина Арагонска, за която бил женен от 20 години, и папата, който отказал да разреши развода им, и придворните с техните интриги, и народът, който обичал Екатерина и затова мразел Ан. Никой не се интересувал, че тя била сред най-образованите жени на своето време, говорела няколко езика и свирела на музикални инструменти. Тъй като била живяла няколко години във Франция, веднага била наречена „френската уличница“. Дори я обявили за вещица.
На всичко отгоре, през лятото на 1528 г. в Лондон избухнала епидемия от чума – за която, естествено, била обвинена тя.
Освен това, вместо очаквания наследник на трона, на 7 септември 1533 г. Ан ражда дъщеря – Елизабет I.
Следват две неуспешни бременности. Тя не успява да роди на краля обещания син.
Кралят веднага охладнял към нея. Как можел да си представи, че всъщност бебето щяло да стане най-великата кралица на Англия – бъдещата Елизабет I?
Той си намерил нова любовница – Джейн Сеймур. А за да се отърве от Ан, решил просто да я убие. Поводът бил готов – тя била обвинена във вещерство, кръвосмешение, изневяра, предателство и заговор срещу краля.
На 19 май 1536 г. „най-щастливата“ кралица била осъдена и обезглавена в същия Тауър, където била коронясана само 3 години по-рано…
–
Процесът срещу часовия продължил няколко години.
Историците били категорични: призраците обикновено се появявали близо до своите гробове. Но никой не знаел къде точно е погребана злочестата кралица.
Решили да проведат следствен експеримент. Подът на параклиса бил отворен. И се оказало, че там наистина почиват останките на Ан Болейн и още десетки приятели и роднини, екзекутирани заедно с нея.
При това положение военният съд произнесъл присъдата: привидението е реално, а часовият – невинен…
Така и до ден-днешен призракът на Ан Болейн е единственият в света, който притежава официално съдебно решение за своето съществуване. Нещо повече – били му издадени два документа: „лично свидетелство“ и „разрешение за престой в кралския Тауър“.
За кралските призраци всичко трябвало да бъде по кралски.
