Мнозина са чували, че руската княгиня Анна Ярославна чрез своите потомци е дала неколцина крале на Франция.
През 1051 година Анна, дъщеря на Великия киевски княз Ярослав Мъдри, се жени за Анри I, крал на Франция от династията на Капетингите. След смъртта на Анри – Анна става регентка на своя непълнолетен син – бъдещия крал Филип I. После короната преминава към внука й Луи VI. Чак до 1789 г. френските крале се заклеват при коронацията си върху Евангелие, написано на кирилица – което Анна Ярославна занесла със себе си в Париж.
Но един друг факт за връзките между Русия и Запада е почти неизвестен: Москва е основана от британски благородник.
Негова майка е красавицата Гита Есекска (англ. – Gytha of Wessex), английска принцеса и любима съпруга на киевския княз Владимир Мономах (между другото, т. нар. „шапка на Мономах“ днес се смята за един от историческите символи на руската държавност).
Както пише Михаил Булгаков в прочутия си роман „Майсторът и Маргарита“: „Въпросите на кръвта са най-сложното нещо на този свят“.
Как английската принцеса Гита се озовала в Киевска Рус? Просто тя имала нужда от защита, която по онова време малцина можели да й дадат. А причината за това било, че е дъщеря на британския крал Харолд ІІ – същия, когото норманският вожд Вилхелм Завоевателят разгромил в прочутата битка при Хастингс на 14 октомври 1066 г. В нея крал Харолд II, загинал, улучен със стрела в окото. Двамата му братя също паднали на бойното поле.
След като победил при Хастингс, Вилхелм продължил към Лондон, грабейки и опустошавайки страната. Там бил коронясан под името Вилхелм І и положил началото на Норманската династия.
Като крал той бил жесток, а като човек – безмилостен. Не е странно, че семейството на бившия крал Харолд избягало от страната. Младата принцеса Гита успяла да стигне до Дания, където баща й имал приятели. Но дори и там тя не била спокойна, защото владетелите в почти цяла Западна Европа били свързани чрез родствени отношения и зависимости с Вилхелм Завоевателя. И когато приятелите на загиналия крал Харолд научили, че руският княз Владимир Мономах предлага женитба на младата принцеса, Гита с радост заминала за далечната страна.
През 1074 г. тя става съпруга на Владимир Мономах и му ражда 12 деца – 8 момчета и 4 момичета. Единадесетото дете – Юрий, което майка му ласкаво наричала с английски нюанс „Гюрги“, било предпоследно от синовете. Вероятно той се отличавал сред другите, защото и баща му наричал жена си не другояче – а „Гюргева мати“.
Юрий Долгорукий
Не е достоверно установено кога е роден „Гюрги“ – княз Юрий Долгорукий (Дългоръкият). За ориентировъчна се смята годината 1090.
Според друга версия, Юрий е син не на Гита Английска – а на куманската (половецка) княгиня Ефимия, за която Мономах се оженил след смъртта на любимата си британска съпруга. Но тогава защо в семейството на Мономах наричали Юрий не на руски, а на англо-саксонски маниер? И защо името на Юрий Долгорукий се споменава в скандинавските саги като Гюрген Логенхате? Разбира се, това е просто превод на името и прякора – но все пак, имало много руски князе, а в сагите се споменава само един.
Юрий Долгоруки
И така – руската княгиня е френска кралица, а основателят на Москва княз Юрий Долгоруки е фактически британски принц, внук на легендарния крал Харолд, паднал в битката при Хастингс.
Наистина, както казва Коровиев в прочутия роман „Майсторът и Маргарита“ (обявен, между другото, от мнозина критици за най-добрия роман на ХХ век):
„Въпросите на кръвта са най-сложното нещо на този свят“.
