Ще се съгласите ли, че понякога част от нас наистина прилича на маймуните? Те са нашите най-близки предци, същества, които споделят 99% от нашето ДНК и се държат като нас повече от всички останали животни на планетата Земя. Ето по какво най-много приличат на нас:
- Съществуват серийни убийства между маймуни
През 1975 година Джейн Гудал става свидетел на раждането на първото шимпанзе сериен убиец. Името й е Пешън (от английски – страст) и интересното е, че тя не извършва убийствата сама. Пешън предава страстта си към убийствата на следващите поколения, учейки децата си на терор, убийства и канибализъм.
Първата жертва на Пешън е шимпанзе на има Гилка. Тогава Гилка точно е станала майка и стои с новороденото си дете в ръце, когато Пешън изскача от един храст зад нея. Гилка е нападната и пребита. След всичко това, Пешън взема бебето на Гилка, убива го и го изяжда, споделяйки „плячката“ с децата си. Така потомците на Пешън лесно се научават на канибализъм. Когато Гилка ражда още едно дете година по-късно, дъщерята на Пешън – Пом атакува Гилка, преследва я, а след като я хваща, краде и убива и второто й дете. Само месец по-късно Пом отново атакува, но този път не Гилка, а детето на друго шимпанзе на име Мелиса.
Въпреки че Гудал вижда и трите атаки, тя скоро осъзнава, че за последните две години само едно бебе е успяло да оцелее – Пешън е успяла да измъчи всички чужди деца там. За да успее да запази всички шимпазета живи и здрави, Гудал назначава екип от хора, който да следи всяка стъпка на Пешън.
- Маймуните могат да се пристрастят към алкохола и филмите за възрастни
Веднъж едно семейство решава, че иска да отгледа шимпанзето Люси така, както се отглежда едно истинско дете. Те й позволяват да стои на масата и да вечеря редом с тях. Странното в случая е, че Люси започва да харесва нещата, които и хората харесват. Съвсем скоро тя започва да пие джин, уиски и вино. Често разглежда списанията, които намира в къщата и мастурбира.
Люси не е единствения такъв случай. Шимпанзетата могат да се пристрастят към употребата на алкохол и към филмите за възрастни. Има известен случай за едно друго шимпанзе, което няколко руски туристи накарали да опита алкохол и тютюн. Съвсем скоро се наложило животното да бъде изпратено в рехабилитационен център, където да лекува зависимостите си.
Интересното е, че при шимпанзетата не е необходима човешка намеса, за да се пристрастят към вредните навици. Група шимпанзета от Гвинея се научават да употребяват етанол, извлечен от палмови дървета. Те често се напивали и ставали агресивни.
- Маймуните следват модните тенденции
Веднъж шимпанзето Джули било забелязано да поставя стрък трева до ухото си. То не служело за нищо. Тя не го изяжда, не е била болна и не й е помогнало да постигне нищо. Но Джули го държи на себе си и всеки път, когато паднело, тя го поставяла обратно на мястото му – до ухото й. Очевидно шимпанзетата около нея решават, че това е доста добър външен вид. Скоро след като забелязват Джули, те започват да я копират и цялата група поставя стрък трева до ушите си.
Изследователите са категорични, че ако бяха преместили Джули в друга група, щеше да се получи същия ефект. Веднъж решили, че този външен вид им харесва, те го превръщат в свой идентификационен знак, в техен символ. След като тенденцията със стръка трева нашумяла сред шимпанзетата, те започнали да игнорират онези от тях, които не били „модерни“.
- Някои шимпанзета продават тялото си за храна
Всички знаем, че проституцията е най-древната професия. Когато шимпанзетата си търсят партньор, те често си плащат за това.
Мъжките често обикалят, търсят и крадат много повече храна, отколкото им необходимо, за да могат да я предоставят на половинката си. Това тяхно действие влияе особено много на сексуалния им живот. Колкото повече храна дава шимпанзето, толкова повече потенциални партньори има. Всъщност онзи мъжки, който е склонен да плати с повече храна, има повече обожателки, отколкото алфа-мъжкаря.
Най-добрия пример в този случай е с маймуните от семейство капуцинови. Учени провеждат експеримент, с който целят да разберат дали този вид маймуни ще осъзнае какво означават парите, давайки им монети, които можели да разменят за храна. Маймуните веднага разбрали за какво служат парите и съвсем скоро след това започнали да ги използват, за да получават сексуални удоволствия.
Мъжките били забелязани да подават монети на женските, които от своя страна им позволявали да стават интимни с тях. Когато всичко приключи, женските отнасяли монетите на изследователите, искайки да ги разменят за грозде.
- Малките шимпанзета играят с оръжия
Учените отдавна знаят, че малките шимпанзета обичат да играят с играчки. За женските играта включвала майчински действия и обгрижване на „бебета“. Някои от тях са забелязвани, че вземат дървени пръчки и се държат с тях като с деца. Малките женски се държат точно така, както малките момиченца играят с кукли. Дори когато им биват давани детски кукли, шимпанзетата правят същото – показват майчинския си инстинкт.
Мъжките от друга страна, не се интересуват от кукли. Вместо това, събраните пръчки те използват като оръжия. Когато на няколко мъжки им предоставят детски играчки, те избират да играят или с оръжията или с предметите, които се въртят.
Всичко това са неща, които и ние, хората, правим. За шимпанзетата всичко това е инстинкт. Колкото повече тестостерон имат, толкова по-склонни са да си играят на убийство.
- Водят войни, продължаващи с години
Много малко видове животни посягат на собствения си вид. Повечето животни ловуват други видове или създават съобщества и ловуват заедно. Само малка част от животните биха убивали себеподобни. Шимпанзетата са едни от тях – те дори започват войни.
Обикновено шимпанзетата се бият за територия. Събират се групи, които да нахлуват в територии на други групи и да завладяват земите им. Първоначално те дават шанс на враговете си да избягат. След това ги сплашват, крещейки или изкоренявайки дърветата от корените им, за да могат жертвите им да видят какво би могло да им се случи.
Понякога враговете се плашат и успват да избягат, но има случаи, в които другите шимпанзета не се страхуват. Всичко ескалира страшно бързо и се започват битки, които са повече от брутални. По-силните шимпанзета дори оставят жертвите си осакатени и окървавени.
Първата такава война, която е била изследвана, е наречена „Войната на шимпанзетата от Гомбе“ и продължава 4 години – от 1974 до 1978. Група шимпанзета се разделя на две по-малки групи, наречени Кахама и Касакела. Скоро след раздялата Касакела започват да проявяват ярост. Те причаквали самотни шимпанзета от Кахама и ги пребивали.
