Иконите на Сталин

Още от Средновековието, та и до наши дни, съществува култ към различни религиозни артефакти – амулети, кръстчета, муски, различни други предмети. И най-вече, към т. нар. „чудотворни икони“ – за които се смята, че оказват помощ на вярващите християни в  решаващи моменти от живота им. Такива икони са познати и в България – на свети Мина, на Света Богородица Троеручица, на Свети Иван Рилски и др.

Особено бил разпространен култът към чудотворните икони в средновековна Русия. Това не е странно, като имаме предвид многобройните нашествия, на които е била подлагана през вековете от запад и изток. Такава една легенда е свързана, колкото и странно да звучи, с най-новата руска история, по-специално с Втората световна война – наричана там Велика отечествена война.

Разбира се, системата, установена в Съветския съюз, била строго атеистична. Толкова по-загадъчна е историята, която предизвиква много спорове сред историци, богослови, духовници и обикновени любители на историята.

Преданието гласи следното.

В началото на декември 1941 г., когато немските войски вече били в Красная поляна, а до Кремъл оставали само 32 километра, от Москва излетял самолет. На борда му се намирала чудотворна икона – Тихвинската Света Богородица, за която се говори, че била нарисувана от самия евангелист св. Лука.

Чудотворната Тихвинска икона на Света Богородица

Самолетът облетял участъка от фронта най-близко до Москва. Това било вариант на известните църковни шествия – „кръстен ход“, с които вярващиет се молят за Божията помощ срещу някое голямо нещастие. Именно след това облитане на фронта немците започнали отстъплението си от Москва. Има също така варианти на легендата – които твърдят, че е летяла не Тихвинската, а  Казанската или Владимирска икони на Света Богородица. Според трета версия, Тихвинската икона е облетяла фронтовите позиции, качена на самолет – а Казанската била пренесена чрез църковно шествие по един участък от фронта. Всичко това било извършено по секретна заповед на Сталин.

Всички тези разкази обаче пораждат многобройни съмнения, включително сред богослови и духовни лица.

Владимирската икона на Божията Майка

Сред многобройните документи и свидетелства – както потвърждаващи, така и отричащи подобна възможност, привлича обаче вниманието разказът на един обикновен войник от онова време. Това е Валентин Георгиевич Владимиров, който тогава служел в охраната на съветските правителствени учреждения. Едно от задълженията му било да фиксира всяко движение на хора и превозни средства, влизащи и излизащи от територията на Кремъл.

Доста време след войната той разказал следното:

„Веднъж бях дежурен при Боровицките порти на Кремъл. Една кола излезе през портите и мина покрай мен. В нея имаше трима свещеници с бради и кръстове. Това беше много странно – тогава духовниците бяха в немилост и ги преследваха, имаше много разстреляни. Едва по-късно разбрах, че същия ден един самолет „Дъглас“ излетял с иконата на Казанската Света Богородица и трима свещеници, като три пъти обиколил Москва. Дали като последица от това или поради случайна промяна във времето – но тогава започна рязко застудяване и заваля силен сняг. За немците, които просто нямаха екипировка за война в зимни условия, това беше изключително усложнение“.

Като косвена подкрепа за възможност от такава акция, се сочат факти от рода на тези, че Сталин е учил в семинария (където, впрочем, бил отличник), а после на три пъти – през 1923-та, 1934-та и 1939 г. е подписвал документи, с които се нарежда да бъдат прекратени преследванията срещу свещеници, а обвинените без доказателства – да бъдат реабилитирани. Това навежда на определени размисли, особено на фона на прочутата заповед на Ленин от 1918 г.: „Поповете да се разстрелват – колкото повече, толкова по-добре!“. А дали Сталин е прибягнал и до помощта на чудотворните икони, за да обърне хода на войната – това остава тема за ожесточени спорове и до ден-днешен.

Сталин

Но едно  е сигурно: ако не е бил героизмът на обикновените руски войници, надали е могло да се разчита и на Божията помощ. Българският народ, с присъщата му мъдрост, е казал най-добре за такива случаи: „Бог дава – но в кошара не вкарва“.