Театърът се зародил от сценични ритуали в чест на Дионис по време на празниците на този бог. Участниците в действието били хор с ръководител и актьор.
Актьорът, наричан още „протагонист“ (отговарящ), бил отделен от хора през VI век пр. Хр. от драматурга Теспис (Теспид). При тирана Пизистрат (602-527 г. пр. Хр.) освен, че за пръв път били записани „Илиада“ и „Одисея“ (дотогава се изпълнявали устно ) в Атина започнали драматични представления и именно Теспис бил първият „режисьор“. За съжаление, не са оцелели негови творби.
Тъй като театърът израснал от спектакли в чест на бога на виното и веселието Дионис, от представянето на неговата смърт се развила трагедията, а от представленията в чест на радостта и виното – комедията. Обикновено представяли 3 трагедии поред, а след тях – комедия.
Разцветът на древногръцката трагедия е свързан с имената на трима велики драматурзи-трагици: Есхил, Софокъл и Еврипид. Дори разказвали легенда, която ги свързвала с морската битка срещу персите при Саламин (480 г. пр. Хр.). Есхил се сражавал в нея, Софокъл пеел в хора на юношите, които поздравявали победителите, а Еврипид се родил същия ден.
Есхил е роден около 525 г. пр. Хр. в град Елевсин, който бил част от атинския полис. В младостта си той започнал да пише и да поставя пиеси. През 484 г. пр. Хр. Есхил въвел втори актьор (девтерагонист) в структурата на трагедията.
Есхил е бил не само драматург, но и воин. Легендата разказва, че се сражавал при Саламин. Но собствената му епитафия казва, че драматургът се е бил при Маратон (490 г. пр. Хр.) и враговете трябвало да запомнят неговата храброст. За битката при Саламин драматургът написал трагедията „Персите“, където чрез думите на пратеник описал морското сражение.
Есхил написал около 90 трагедии. Тринадесет пъти той станал победител в т. нар. „Велики Дионисии“. От пиесите му до наши дни са достигнали само 7. Само една негова трилогия е напълно запазена – историята на Орест, синът на Агамемнон.
През 468 г. пр. Хр. Есхил отстъпил първото място на изгряващата звезда на атинския театър – Софокъл. След това заминал за Сицилия и живял в двора на тирана Хиерон. Там написал трагедията „Етнянки“ в чест на основаването от Хиерон на град Етна в подножието едноименния вулкан. По-късно Есхил се завърнал в Атина и спечелил последната си победа във Великите Дионисии.
По-младият съвременник на Есхил – Софокъл, произхожда от заможно семейство. Той се занимавал с политика – бил ковчежник на Атинския морски съюз, избирали го на военната длъжност „стратег“. Влизал в „приятелския кръг“ на Перикъл, най-влиятелния атински политик през 440–430 г. пр. Хр.
Написал над 100 пиеси, но са оцелели само 7 трагедии и фрагмент от сатировска (с участието на подчинени на Дионис полубожества – сатири) драма.
Софокъл въвел трети актьор (тритагонист) в постановките. Неговата роля била най-малката и непрестижна. Например, атинският оратор и политик Есхин, който си съперничил с Демостен, на млади години играл известно време в театъра. Демостен обичал да му се присмива, че като актьор не успял да се издигне над положението на тритагонист.
В пиесите обаче имало повече от трима герои, затова един актьор можело да играе няколко роли. В особени случаи се въвеждал четвърти актьор. Специални актьори, които не влизали в основния състав, играели мълчаливи роли. Например, в трагедията на Еврипид „Ифигения в Таврида“ приятелят на Орест, Пилад, присъства на сцената, но не изрича думи.
Третият от големите трагици, Еврипид, е роден през 480-те години пр. Хр. Дебютира в началото на 430 г. пр. Хр. с трагедията „Алкестида“. Неговите пиеси навлизат по-дълбоко в отношенията между хората. Той не се боял да обрисува своите герои колебаещи се, обзети от съмнения и страсти.
Отношението на атиняните към Еврипид било колебливо. Премиерите му често завършвали с провали. Започнали да го ценят високо едва по-късно, през елинистическата епоха (323 г. пр. Хр. – 30 г. пр. Хр.). Запазени са 17 негови трагедии и 1 сатировска драма. Драматургът завършил живота си през 406 г. пр. Хр. в двора на просветения македонски цар Архелай.
Темата на повечето атински трагедии били митични сюжети из живота на богове и герои. Например, Есхил в пиесата си „Прикованият Прометей“ разказва за съдбата на титан, който подарил огъня на хората.
Софокъл в трагедиите „Едип цар“ и „Едип в Колон“ разказва за легендарния цар на Тива.
Еврипид създава пиесата „Медея“ – за възлюблената на аргонавта Язон.
По-рядко драматурзите се обръщат към своята съвременност. Фриних, най-известният от трагиците преди Есхил, поставил през 493 г. пр. Хр. трагедията „Превземането на Милет“ – за края на въстанието на малоазийските гърци срещу Персия. По-късно той поставил трагедията „Финикийките“ за битката при Саламин. Към същата тема се обърнал и Есхил в „Персите“.
Според легендата Есхил бил убит от костенурка, която паднала върху него. Орелът, който я носел в ноктите си, взел неговата плешива глава за камък, в който може да се счупи твърдата черупка.
Също легендата разказва, че Софокъл умрял, опитвайки се да произнесе стих от своя трагедия, без да си поеме дъх – целта му била да докаже на актьор, с който репетирал, че това е възможно. Според друго предание, той просто се задавил с гроздово зърно.
Синовете и племенникът на Есхил, синът и внукът на Софокъл също станали драматурзи. Но всички те се загубили сред десетките си колеги по занаят, а пиесите им били забравени.
Днес помним само великите. В историята винаги е така.
–
