Михаил Булгаков започва работа по романа „Майсторът и Маргарита“ в края на 1920-те години. Обаче няколко години по-късно, след като разбира, че цензурата не е позволила да се играе пиесата му „Кабалата на светците“, той унищожава собственоръчно цялата първа редакция на книгата, която вече била с обем повече от 15 глави.
„Фантастичен роман“ – книга под друго заглавие, но с подобна идея, Булгаков пише до 1936 година. Вариантите на заглавието непрекъснато се променят. Някои от най-екзотичните са „Великият канцлер“, „Ето ме и мен“ и „Пришествие“. До окончателното – „Майсторът и Маргарита“, авторът стига едва през 1937 г., когато работи вече над третата му редакция. Третата жена на Булгаков – Елена, която се смята за главния прототип на Маргарита, пише в дневника си: „ Днес се прие заглавието на романа -„ Майсторът и Маргарита“. Няма надежда да го отпечатат. И все пак M.А. го пише, кара бързо напред, иска да го завърши през март. Той работи и нощем“.
Михаил Булгаков започва работа по романа „Майсторът и Маргарита“ в края на 1920-те години. Обаче няколко години по-късно, след като разбира, че цензурата не е позволила да се играе пиесата му „Кабалата на светците“, той унищожава собственоръчно цялата първа редакция на книгата, която вече била с обем повече от 15 глави.
„Фантастичен роман“ – книга под друго заглавие, но с подобна идея, Булгаков пише до 1936 година. Вариантите на заглавието непрекъснато се променят. Някои от най-екзотичните са „Великият канцлер“, „Ето ме и мен“ и „Пришествие“. До окончателното – „Майсторът и Маргарита“, авторът стига едва през 1937 г., когато работи вече над третата му редакция. Третата жена на Булгаков – Елена, която се смята за главния прототип на Маргарита, пише в дневника си: „ Днес се прие заглавието на романа -„ Майсторът и Маргарита“. Няма надежда да го отпечатат. И все пак M.А. го пише, кара бързо напред, иска да го завърши през март. Той работи и нощем“.
Последните промени са направени на 13 февруари 1940 г. „Тези корекции и допълнения показват, че неговата интелигентност и талант не са отслабнали ни най-малко. Това бяха брилянтни допълнения към написаното преди това“, отбеляза Елена Булгакова в дневниците си.
Романът не е публикуван приживе на автора. Преди смъртта си Булгаков помолил жена си да запази ръкописа и да публикува „Майстора и Маргарита“, когато му дойде времето, по собствените му думи: „За да знаят… да знаят!“ Той възприемал творбата си като послание към бъдещето.
За първи път съкратена версия на романа е публикувана в списание „Москва“ през 1966 г. След публикуването един от редакционните работници отива на гроба на Булгаков и оставя букет. Към него се приближава жена и му подава малък пакет.
– Аз съм съпругата на Михаил Афанасиевич – обяснила тя. – Той заръча да дам половината от хонорара за публикацията на първия човек, който остави букет на гроба му!
През 2000 г. „Майсторът и Маргарита“ беше обявен от асоциация на литератори от Източна Европа за най-добрия роман на ХХ век.
