Въпреки че нейните творби се четат от сравнително скоро време – най-вече заради задължителната литература в училищата по света, репродукции на класическите й произведения в книжарниците, телевизията и киното, се правят от десетилетия. Нейният внимателен подбор на герои и завладяващите ги събития, карат читателя да прочете на един дъх творбата до последната й страница. След като сме чели нейните произведения, не можем да не се запитаме – коя е била Джейн Остин? Колко близо до личния й живот са били, описаните в книгите й ситуации и герои? Каква жена е била тя във времето, в което е живяла? Дали някога е открила любовта, за която пише в книгите си?
Джейн Остин е родена на 16.12.1775 година. Дъщеря е на преподобния Джордж Остин и Касандра Остин. Джейн е седмото им дете и второто момиче. Семейството им е почти изцяло от момчета, което по някакъв начин подтиква Джейн и сестра й (която носи името на майка им) Касандра да имат силна връзка помежду си. Децата на семейство Остин се родили в следния ред – първи на бял свят се появил Джеймс, след него Джордж, Едуард, Хенри, Касандра, Франсис, Джейн и Чарлз. От всички свои братя, Джейн става най-близка с Хенри, който по-късно влиза в ролята на неин литературен агент.
Децата на семейство Остин израснали в добра среда, били заобиколени от учение, креативност и диалог. Господин Остин бил преподобен, но освен това работел и като фермер, за да изкарва допълнителни пари за голямото си семейство. В крайна сметка той започнал да преподава уроци на други деца у дома си. Цялото семейство било наистина сплотено, а Джейн имала силна връзка с баща си.
През 1783 година, когато е само на 8 години, Джейн и сестра й Касандра били изпратени в интернат, където да продължат образованието си. Обучението им било обичайното за времето си, като включвало уроци по чужди езици (основно френски), музика и танци. След като се върнала у дома, образованието й било поето от баща й и Джейн учела главно това, на което той и братята й можели да я научат. Тъй като господин Остин работел в църквата, той имал голяма колекция от книги в семейната библиотека, в която Джейн обожавала да чете. Бащата на Джейн насърчавал креативността и писането на дъщеря си, снабдявайки я с книги, хартия и инструменти за писане.
За семейството било обичайно да инвестират времето си в създаване на музикални и писмени творби, като често били главните герои на собствените си произведения. Вероятно това е бил периодът, в който талантът на Джейн се развил най-силно – чрез наблюдение, импровизация и отдаденост.
1787 година дошла и тогава Джейн започнала да събира творбите си в тетрадки. Тази колекция съдържала разкази и поеми, чрез които момичето изразявало своите интереси и нещата, които я вълнували през този период. През 1789 година Джейн написала мрачната сатирична комедия „Love and Friendship”, а писането се превърнало в основното й занимание. Малко преди 1796 година членовете на семейство Остин подтикнали Джейн да довърши произведението си „Разум и чувства”, искайки от нея да го чете на глас за удоволствие на всички.
През декември 1795 година братовчед на съседското семейство започнал да посещава Стивънтън – градът, в който живеели Остин. Името му било Том Лефрой – студент, който учел право в Лондон. Джейн и Том прекарвали доста време заедно, което било забелязано и от двете им семейства. Джейн признала на сестра си, че е влюбена в момчето, но за съжаление семейството на Том решило, че връзката им не е подходяща, защото предпочитали синът им да наблегне на развитието на кариерата си. В крайна сметка те се намесили във връзката им и отдалечили Том от Стивънтън. Джейн не го видяла никога повече.
Веднага след като завършили образованието си и момичетата се върнали у дома, Джейн се захванала с писането на „Първи впечатления“ (първоначалното му заглавие). Едва ли е подозирала, че това ще се превърне в една от най-популярните й творби, превръщайки се в романа, който всички познаваме – „Гордост и предразсъдъци“. Първата чернова била готова през 1799 година.
Като добър родител, господин Остин решил да помогне на дъщеря си да успее. Той се опитал да издейства публикуване на една от творбите на Джейн чрез Томас Кадел – издател, който работел в Лондон. Кадел веднага отказал да публикува произведението, без дори да го прочете. Не става ясно дали Джейн е знаела за опитите на баща си да й помогне в развитието на кариерата й.
Джейн решила да довърши „Разум и чувства“. Тя променила малко първоначалния сюжет и добавила трети по-традиционен герой. След това се захванала с довършването на “Лейди Сюзън“.
През декември 1800 година бащата на Джейн съобщил на семейството си, че се пенсионира, което било голяма изненада за всички. Новината разтревожила Джейн, тъй като това означавало, че ще трябва да се изместят от мястото, което тя наричала свой дом през целия си живот. Пренесли се в град Бат, когато Джейн била на 27-годишна възраст.
Вече живееща в Бат, през декември 1802 година Джейн получава единственото си предложение за брак – от Харис Биг-Уитър – приятел от детството й. Смятайки, че това ще е добро решение както за нейното, така и за неговото семейство, Джейн приема да се омъжи за него. Биг-Уитър разполагал със средства и щял да наследи няколко недвижими имота. Тя обаче не изпитвала истинска любов към него, нито някакво привличане, но сметнала, че с този брак ще може да осигурява себе си и семейството си. Джейн се отмята на следващия ден.
В писмо до братовчедка си, което пише няколко години след като се отмята от обещанието си за брак, Джейн съветва момичето да не се въвлича в брака, ако няма чувства към мъжа. Изглежда Джейн често се е вдъхновявала от собствения си живот, който преплита в творбите си, тъй като нейните героини не са склонни да се омъжат нито за пари, нито за власт, а само заради истинската любов.
През 1803 година братът на Джейн – Хенри посещава лондонския издател Бенджамин Кросби, за да помогне на Джейн да публикува романа „ Лейди Сюзън“. Правата над книгата били продадени за 10 паунда на Кросби срещу обещанието, че книгата ще бъде публикувана. За съжаление Кросби не спазил обещанието си никога. Въпреки всичко, Джейн продължава да работи, този път над книгата “Семейство Уотсън“.
21.01.1805 година носи лоши новини за семейство Остин. Бащата Джордж, който от известно време бил тежко болен, умира за шок на цялото семейство. Джейн е принудена да спре работата си върху „Семейство Уотсън“, тъй като роднините й изпадат в криза. Всички братя Остин вече били семейни, но се съгласили да подкрепят майка си и двете си сестри, тъй като на жените им се налагало да се местят от дом на дом. В крайна сметка те се нанесли при брата на Джейн Едуард, който по-късно им помогнал да заживеят в селцето Чотън. 33-годишната Джейн отново започнала да твори прекрасни неща – толкова прекрасни, колкото и ранните й произведения.
В Чотън Джейн написала няколко гневни писма на Бенджамин Кросби, който все още имал права над „ Лейди Сюзън“. Тъй като той не я бил публикувал, Джейн направила нова версия на творбата си, казвайки на Кросби или да публикува книгата или да й върне авторските права над нея, защото в противен случай, тя ще си намери по-добър издател. Кросби се съгласил с нея, но поискал в замяна тя да му плати 10 паунда, за да притежава отново правата над книгата си. Тъй като семейството й било в тежко финансово положение, Джейн отказала това предложение и останала без контрол над „Лейди Сюзън“ за втори път.
Хенри Остин, който по онова време развивал кариерата си на банкер, се свързал с издателя Томас Егертън и му представил черновата на „Разум и чувства“. Егертън се съгласил да издаде произведението и наистина спазил обещанието си. Романът е публикуван през октомври 1811 година и има положителни коментари. Произведението укрепва финансово семейство Остин, като първият тираж е разпродаден напълно до 1813 година.
След успеха на първата книга, Егертън взема черновата на „Гордост и предразсъдъци“ и я публикува през януари 1813. Този път издателят влага усилия и доста голяма сума пари, за да представи новия роман на Джейн Остин и да го популяризира пред публиката. Успехът е толкова голям, че вторият тираж е пуснат за продажба през октомври същата година.
Следващата, публикувана от Егертън, книга е „Менсфрийд парк“. Публиката не може да се наслади на Джейн Остин и иска още и още. Всъщност, по онова време не „Гордост и предразсъдъци“, а „Менсфийлд парк“ е най-популярна и харесвана книга на авторката.
За да подсили успеха на произведенията си, Джейн се отказва от услугите на Егертън и се обръща към още по-популярния лондонски издател Джон Мъри. Мъри е последният издател, който работи с Джейн Остин до смъртта й.
По това време братът Хенри е уволнен от работата си в банката и семейството отново е изправено пред огромен финансов проблем. Джейн става още по-отдадена на писането и работи над довършването на „The Elliots“, който по-късно е преименуван на „Доводите на разума“. Това е периодът, в който Хенри решава да изплати 10-те паунда на Кросби, за да вземе правата над „Лейди Сюзън“. Джейн обаче променя името на книгата на „Catherine”, което кара някои историци да вярват, че причината е наличието на друга книга с името „Сюзън“, която очаквала да бъде публикувана по същото време.
В началото на 1816 година Джейн започнала да се чувства зле, но не обръщала внимание на здравето си, защото наблягала на работата. Загърбвайки проблемите със здравето, Джейн успява да довърши „The Elliots” до януари 1817 година и започва работа по „The Brothers”. Тя успява да напише 12 глави, преди болестта да я срази напълно. През април Остин вече била прикована за леглото, а работата й също била в застой.
През май 1817 година Касандра и Хенри потърсили медицинска помощ за сестра си. Те придружили Джейн до Уинчестър, търсейки лекар, който да помогне за болест, която по онова време нямала лечение. На 18.07.1817 година Джейн умира в Уинчестър. Хенри използвал връзките си, за да уреди погребението на сестра си в катедралата Уинчестър.
Хенри направил още нещо за сестра си – дори след смъртта й. Той поискал от Мъри да посочи за автор на книгите истинското име на Джейн, която публикувала книгите си като анонимен автор и по този начин свързва сестра си с всичките й произведения.
Истината е, че Джейн Остин въплъщава в себе си всички силни жени, които описва в книгите си. Всички нейни героини идват от различни семейства и имат напълно различни истории, но всяка от тях търси истинската любов. В крайна сметка Джейн оставя на поколенията невероятни произведения на изкуството, които са високо ценени и до днес.
