Повечето хора са запознати с историята за Атлантида, но има и друга, макар и по-слабо известна, която доста я наподобява – тази за изгубения континент Лемурия, често свързван с легендата за Кумари Кандам.
Името „Лемурия“ идва от 19 век. Английският геолог Филип Склатър бил озадачен от наличието на вкаменелости от лемури в Мадагаскар и Индия, но такива не били открити в Африка и Близкия Изток. В статията си от 1864 година, наречена „Бозайниците на Мадагаскар“, Склатер предполага, че Мадагаскар и Индия някога са били част от много по-голям континент, който той нарича Лемурия. Теорията му е приета от научната общност, защото тя отчасти обяснява мигрирането на лемурите от Мадагаскар в Индия (или обраното) в древни времена. С възникването на съвременните разбирания за тектонските плочи и движенията им, теорията на Склатер била отхвърлена, но идеята за изгубен континент остава, а някои все още вярват, че Лемурия действително е бил континент съществувал в миналото.
Предполагаемото разположение на Кумари Кандам
Една такава група хора са тамилските националисти. Терминът „Кумари Кандам“ се появява за първи път през 15 век в “Канда Пуранам“ – тамилската версия на „Сканда Пуранам“. Според историите, някога имало земя, която била погълната от морето. Когато разказите за Лемурия достигнали до Индия, страната преминала през период, в който фолклорът станал част от историята и се приемал като факт. В резултат на това, хората започнали да вярват, че Лемурия е Кумари Кандам – митичен изгубен континент на древната тамилска цивилизация, който се намирал в Индийския океан.
Някои твърдят, че царете, управлявали Кумари Кандам, били управници на целия индийски континент и че тамилската цивилизация е най-древната в света. Когато Кумари Кандам потънал, хората, които го обитавали, се разпръснали и основали различни цивилизации. От тук тръгва и вярването, че изгубеният континент е люлката на човешката цивилизация.
Но колко истина има в историята за Кумари Кандам? Според изследователите в Националния институт по океанография в Индия, нивото на морското равнище е било по-ниско с около 100 метра преди около 14 500 години и с 60 метра преди около 10 000 години. Следователно е напълно възможно да е имало връзка между Шри Ланка и континентална Идния. Тъй като глобалното затопляне се увеличило преди около 12 000 години, нарастващите нива на морските води довели до периодични наводнения. Възможно е тези наводнения да са потопили цели селища, разположени по крайбрежните зони на Индия и Шри Ланка.
Едно доказателство, използвано в подкрепа на съществуването на Кумари Кандам, е Адамовият мост, който е съставен от пясък, малки камъчета и корали, и който свързва континенталната част на Индия с Шри Ланка. Това се подкрепя и от друга древна легенда – санскритският епос „Рамаяна“ разказва историята за Сита, съпругата на Рама, която била пленена на остров Ланка. Рама изгражда мост, по който да премине с армията си и да достигне до Ланка.
Адамовият мост
Както при повечето митове, изглежда, че има известна доза истина в легендите за Кумари Кандам, но колко – все още предстои да бъде разгадано.
