background img
май 27, 2017
2577 Views

Гигантската машина за пречистване на океана, създадена от Боян Слат – момчето-гений

Автор:

Системата, проектирана да събира боклук, ще бъде пусната в експлоатация през 2018 година, а нейният 22-годишен създател е твърдо убеден, че тя ще успее да събере поне половината от пластмасовите отпадъци, намиращи се в  Голямото тихоокеанско сметище и то само в рамките на 5 години.

Когато през 1997г. океанографът Чарлз Мур за първи път открива Голямото тихоокеанско сметище – част от океана, където теченията събират изхвърлената от нас пластмасата, той е шокиран от неговите размери и от факта, че то постоянно увеличава размерите си.  “Може и да ви прозвучи невероятно, но не успях да намеря чисто място,” казва той в интервю за списание Natural History. “Независимо в коя част на деня поглеждах, пластмасови отломки плуваха навсякъде: бутилки, капачки от бутилки, опаковки, фрагменти.” С течение на времето състоянието на пластмасовото натрупване само се е влошавало. В скорошна статия в New York Times Мур е съобщил, че сметището, вследствие на постоянното натрупване на пластмасови отпадъци, вече се простира на  “солидни площи, по които човек може дори да ходи.”

Следователно, предсрочното осъществяване на мащабен проект за изчистването на това сметище е една много добра новина.

Боян Слат, който първоначално разказа за проекта си “Океанска машина за чистене” в TED talk преди 6 години, докато е бил само на 17, наскоро обяви, че ще започне да събира отпадъци от сметището през 2018 година. Тези новини са доказателство за реализацията на проекта, който е бил обект на редица рекламни кампании и е получил солидна подкрепа, но също така е бил и критикуван от активисти, заставащи зад мнението си, че Боян просто е похабил множество ресурси и е повишил очакванията до нива, които няма как да бъдат постигнати.

Благодарение на така наречения от Слат – “технологичен пробив,” той искрено се надява проектът да се окаже далеч по-икономичен от финансова гледна точка, както и по-ефективен от предварителните очаквания. Вместо да премахне 42% от боклука за 10 години, което би струвало 320 милиона долара, в момента той предвижда, че ще успее да събере 50% от отпадъците само за 5 години и то за “доста по-малко” от тези 320 милиона долара.

Дизайнът на Слат включва масивни платформи, които събират отпадъци с помощта на океанските течения. Тези платформи играят ролята на “изкуствена брегова линия”, бавно събиращи боклука в центъра, където той бива периодично натоварван в лодка и извозван (предвидено е това да се случва веднъж в месеца).

Есенцията на този “пробив” е именно в това, че Слат не счита за необходимо тези платформи да бъдат захванати за дъното на океана. Това, което той реално планира, е да прибави към платформите големи котви, които да стоят в по-дълбоки води. По този начин платформите ще се движат през водите на океана, но далеч по-бавно от движението на боклука по океанската повърхност.

Изследвания са показали, че приливните скорости са повече от 4 пъти по-бавни на дълбочини от няколко стотин фута и също така сочат, че тази разлика е достатъчна, за да се постигнат същите ефекти, желани от Слат.

Котвите ще бъдат поставени в линии от по 4 сегмента, всеки 40 фута висок и 13 фута широк. Те ще бъдат с обща площ от 328 квадратни фута, достатъчно да упражнят такова влияние, че движението на платформите ще се забави, докато в същото пластмасовите отпадъци циркулират около една “спирала” – водовъртеж, който ще е пълен с боклук от сметището.

Използването на плаваща система има добри страни от гледна точка на средствата, които ще трябва да се вложат, както и на времето, което ще е необходимо за осъществяването на проекта, казва Слат.

Вече няма нужда екипът да копае на повече от 2.8 мили дълбочина за основи и спокойно може да си позволи да пропусне създаването на прототип.

“Казахме си: чакайте малко, вместо да го застопорим за дъното, можем просто да го оставим в дълбоки води,” казва Слат в интервю от базата си в гр. Делфт, Холандия. “Масивната котва забавя системата, така че тя да може плува по-бавно отколкото на повърхността и пластмасата отново се събира в центъра на тази система.”

Фондацията Пречистване на океана, чийто членове са вече 65 души, ще започне да тества прототип по-късно тази година, преди реалните платформи напълно да стартират през 2018 година.

От фондацията наскоро обявиха, че са събрали повече от 30 милиона долара за каузата, от които 21.7 милиона само от месец ноември насам. По-голямата част от тази сума идва от Силиконовата долина; включително своя принос са дали Марк и Лин Бениоф от Salesforce, както и един от основателите на PayPal – Питър Тийл (който е известен и скандален по редица причини). Други дарения са дошли и от фондацията Юлиус Баер, Dutch multinational Royal DSM, както и от анонимен дарител.

Докато е разработвал дизайни за устройствата, Слат си е представял едно масивно устройство – с дължина от повече от 60 мили. В момента той предвижда около 50 устройства, като всяко ще е с дължина от по 0.6 мили.

„Това е по-безопасно“, казва той. „Ако, да речем, едно устройство се счупи, ще има други 49, работещи по всяко време. Плюс това, те ще могат да бъдат произвеждани едно по едно, изчаквайки финансирането, вместо да се налага едновременната им изработка.

Предишен прототип е бил пуснат  от суровата холандска брегова линия в Северно море и е показал колко бързо една завързана за дъното платформа може да бъде разрушена (в крайна сметка прототипът, наречен с насмешка “Boomy McBoomface”, е бил завлечен навътре във водата). Новата платформа плува по вълните, вместо да се опитва да устои на силата им. Твърда и плътна е, а не куха, и е напълнена с въздух.

Изчисленията на Слат за скоростта на изчистване са доста относителни. Неговата фондация, с помощта на няколко експедиции с лодка и със самолет, е направила обширна карта на местоположението на отпадъците в сметището. Също така, той твърди, че е направил подробно математическо моделиране с цел да разбере как точно устройствата и отпадъците ще си взаимодействат в открити води.

Слат, който е още едва на 22 години, очаква ежегодно да събира хиляди тонове от отпадъците, а всяко устройство ще се нуждае от изпразване (от “боклукчийския камион на океана”) всеки месец. Не е известно колко точно боклук има в сметището, но по всяка вероятност е поне около няколкостотин хиляди тона. Учени смятат, че има 5 трилиона парчета пластмаса в океаните по света, с общо тегло от над 250 хиляди тона.

 

В разговор по Skype, Слат, държейки слънчеви очила, направени от пластмаса, взета от океана, казва, че дългосрочният план е да се рециклира всичката пластмаса, а от нея да бъдат произведени коли, амортисьори, столове и очила.

В проекта на Слат е предвидено и компании да могат да спонсорират всяка една платформа, а логото на тези компании ще бъде поставено на самата платформа. Това определено ще помогне да се намали цената, казва той. Теоретично погледнато, това е безпогрешна схема. Остава ни само да се надяваме, че тя ще се окаже издръжлива и ефективна точно толкова, колкото Слат си представя.

Категория:
Любопитно

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Здравей, ако искаш да получаваш известия по имейл за най-нови публикации в Iskamdaznam.com

Powered by WordPress Popup

Menu Title