Под термина „Стогодишна война“ се подразбира поредица от въоръжени сблъсъци, битки, сражения и дипломатически действия между Англия и Франция в периода 1337 – 1453 г.
Войната започнал английският крал Едуард III, по майчина линия внук на френския крал Филип IV Хубави от династията на Капетингите. След смъртта на Карл IV през 1328 г., последният представител на пряката линия на Капетингите, и коронацията на Филип VI от рода Валоа, Едуард заявил своето право върху френския престол. Спорът също бил и за областта Гаскония, номинално собственост на френския крал, но фактически контролирана от Англия. От своя страна, Филип VI искал от Едуард III да го признае за суверенен монарх.
Крал Едуард III
Френската армия в началото на войната представлявала феодално рицарско опълчение, войници на договорна основа (както обикновени, така и благородници, с които кралят сключвал устни или писмени договори) и чуждестранни наемници (сред тях дружини на прочутите генуезки арбалетчици). Военният елит се състоял от рицарската аристокрация (именно през Стогодишната война се изявява един от най-прославените френски рицари – Бернар дю Жесклан). Към началото на конфликта броят на рицарите, способни да носят оръжие, бил между 2350 и 4000. По това време рицарското съсловие се било превърнало в почти закрита каста. Системата на всеобща военна повинност вече съществувала само формално. Но все пак, градовете били в състояние да съберат значителни военни контингенти, включително конница и артилерия. Всички войници получавали заплата.
Отначало Франция имала превъзходство по море, като наемала кораби и моряци от Генуа. Това предизвиквало постоянен страх в Англия от възможно нашествие на Британските острови. Едуард III бил принуден да прави допълнителни разходи за дървесина от Фландрия за строеж на собствени кораби. Така в началния период на войната основният проблем бил чий флот ще владее Ламанша. Онзи, който успеел да завладее морето, щял да извърши и първата атака по сушата – или французите в Англия, или англичаните във Франция.
Възлова точка на този етап било пристанището Слойс. През 1340г. Едуард ІІІ се канел да заеме пристанището, когато дошла новината, че французите са го изпреварили. Той решил да атакува френския флот. На 22 юни 1340г. англичаните излезли в морето с 200 кораба. По пътя към тях се присъединил адмирал Робърт Морли с още 50 кораба. На 23 юни британският флот вече бил при залива Слойс, където се намирали 400 френски кораба (боеспособни били само 190, повечето от които са били наети от генуезците).
Битката при Слойс
Френският флот се построил в 4 реда. В първия били най-големите и мощни кораби, на които се намирали генуезките арбалетчици. Британската ескадра образувала 2 линии – в първата, както и при французите, се намирали най-силните кораби. Битката започнала на 24 юни. Френският адмирал Кирио решил да блокира пътя към залива – но британските кораби със сложни маневри успели да се разгърнат и атакували френската ескадра по целия фронт. Битката продължила до късна вечер и завършила с пълно поражение на французите поради по-голямата маневреност на английските кораби. Загинали 20 000 френски бойци, сред които и самият командващ френския флот, адмирал Кирио. Англичаните се шегували с черен хумор: „Ако рибите можеха да говорят, щеше да е на френски – толкова французи изядоха днес“.
Резултатът от битката в залива Слойс бил решаващ за началния период на въоръжения конфликт. Не французите щели да нахлуят в Англия – а англичаните във Франция. Започвала Стогодишната война.
