Създател на дактилоскопията е Уйлям Джеймс Хершел (1833-1917г.) – англичанин, работил дълги години в Индия. Като чиновник от колониалната администрация, той трябвало да обработва финансови документи. Естествено, такива книжа изискват подписи – но индусите драсвали някакво ченгелче и въобще не се смятали задължени чрез него, като просто го забравяли. Тогава Хершел измислил следното: карал ги да оставят, освен подпис, и отпечатък от палеца си. Причината била проста: индусите смятали, че ръцете им притежават свръхестествени свойства. Затова и започнали да изпълняват стриктно всички задължения, под които слагали отпечатък от пръстите си. Така се събрал голям архив с отпечатъци. Като ги сравнявал, Хершел открил, че в природата не съществуват 2 еднакви отпечатъка. Всички те са различни. Това го навело на още една мисъл: най-сетне да въведе ред в местния затвор. Дотогова мнозина закоравели престъпници се престрували на дребни нарушители, като използвали обстоятелството, че в повечето случаи англичаните не различавали лицата им – и излизали от затвора без сериозни наказания. Ситуацията се променила рязко, когато Хершел взел пръстови отпечатъци на всички арестувани. Точно от този момент започва историята на дактилоскопията, защото той свързал папиларните съответствия с конкретен човек.
От метода на Уилям Хершел се заинтересувал през 80-те години на ХIХ-ти век видният британски изследовател Френсис Галтън (1822-1911г.). Той предложил официално пръстовите отпечатъци да се вземат предвид в съдебната практика. Галтън анализирал множество от тях и въз основа на теорията на вероятностите доказал, че съвпадение между отпечатъци на двама души е възможно само в 1 случай от 64 милиарда. Скоро практиката също показала, че новият метод за идентификация на човек чрез пръстовите отпечатъци е ефективен и дава категорични резултати в случаите, когато се налагало да бъдат премахнати съмнения при установяване на личността на престъпника.
Въпреки това, представителите на закона сериозно се опасявали, че престъпниците ще унищожават хирургически или по друг начин папиларните линии на пръстите си. Но тези опасения изчезнали, защото престъпният свят не проявил особено желание да се подлага на такива операции. Още повече, че при малкото опити, които били направени чрез изрязване на кожата, папиларните линии отново се възстановявали. Намерили по-лесен начин: просто слагали ръкавици. Прочутият гангстер Джон Дилинджър също се опитал да унищожи папиларните си линии – но не чрез изрязване на кожата, а посредством изгарянето й с киселина. Тя станала напълно гладка – и така изглеждало, че дактилоскопията ще бъде изхвърлена от употреба в криминалистиката. Обаче през юни 1934г. агенти на ФБР застреляли Дилинджър на улицата, а прегледът на трупа показал, че папиларните линии отново започнали ясно да се очертават върху възглавничките на пръстите. Когато това станало известно, престъпниците окончателно се отказали от болезнените и несигурни начини за заличаване на пръстовите отпечатъци и решили, че ръкавиците са много по-добро и ефективно решение на проблема.
Днес, снемането на пръстови отпечатъци е стандартна процедура в криминалистиката. Понякога дори се подхвърлят идеи да се вземат пръстови отпечатъци от всички граждани без изключение. Но тази мярка е твърде мащабна и скъпа.
