Дълго време било прието обидата да се измива с кръв. Така смятали всички аристократи и офицери от вековете, последвали епохата на рицарството. Но дуелите – отначало с шпаги, а после и с пистолети, още през 17-ти век започнали да нанасят значителни вреди върху бойния дух на войските, които губели команден състав дори в мирни времена, без да се участва във война. Естествено, пред лицето на този феномен, властите правели всякакви опити благородническите двубои на честта да бъдат забранени.
Но въпреки суровите забрани на законодателите, дуелите се разпространявали все повече, oсобено във Франция. Само за 20 години през царуването на Анри IV – от 1589 до 1608г., там загинали на дуел между 7000 и 8000 млади мъже. Броят на дуелите се увеличил особено през XVI-ти век, защото след 1580г. се появил обичай секундантите на двете страни също да се бият помежду си. На практика дуелите се превърнали в истински малки сражения.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
