В една зимна нощ на януари 1933 година Майк Мало сяда в квартално заведение в Бронкс, за да пие уиски. И да се напие. Но това не било необичайно за него. Мало бил 40-годишен ирландец, който бил в труден период. Той бил ниско платен работник на индустриални машини в Ню Йорк, а Голямата депресия ограничавала възможностите за високи заплати и нормална работа.
Подобно на много хора в същото положение, Мало използвал алкохола, за да лекува мъките си. Дали, когато сяда в заведението, Мало е подозирал, че приятелите му Тони Марино, Червения Мърфи – барманът, Франк Паска – гробарят, Даниел Крайсберг – продавачът и Херши Грийн искат да го убият? Едва ли. Но това, което групата не знаела било, че Майк Мало бил почти неразрушим.
В нощта на януари 1933 година петимата мъже започнали да говорят за пари и по точно за начин, по който да спечелят много от тях. Те решават, че могат чрез измама да направят застрахователна полица на името на някого и да напишат един от тях за бенифициент. В периода 1928 и 1932 година в Ню Йорк са регистрирани около 780 смъртни случая от алкохолно натравяне годишно. Те се спрели върху Майк Мало, тъй като той често пиел, така че никой нямало да заподозре, ако Майк умре от собствената си слабост – алкохола.
Мъжете започнали да се отнасят с Майк като с почетен гост в бара. Непрестанно го черпели, като целта им била да го напият до смърт. Въпреки опитите им обаче, Майк отказвал да умре и се появявал отново на следващия ден. Разгневени от упоритостта на Мало, групата започва да действа грубо. Наистина грубо.
Мъжете започнали да наливат на Майк метанол и денатуриран алкохол, но това (за всеобщо учудване) не оказало никакво влияние на ирландеца. Групата започнала да се отчайва, затова решили, че ако алкохолът не може да убие Мало, то тогава вероятно храната би помогнала.
Барманът намира стара консерва сардини и решава, че са достатъчно развалени, за да ги даде на Мало. Той приготвя сандвич за Майк, но за да се увери, че ще има желания ефект, той добавя малки парчета стъкло, парчета от килима и дори калай. Резултатът? Майк изял сандвича и поискал още един.
Разгневените бъдещи убийци променят плана за пореден път. Барманът Мърфи открива в склада буркан скариди и денатуриран алкохол. Преди години Мърфи бил химик и знаел, че комбинацията от развалени скариди и твърд алкохол може да причини сериозно, дори смъртоносно натравяне. Майк обаче изяжда и изпива всичко и остава непокътнат.
След този случай, групата решава да действа както знае най-добре. Мъжете напиват Майк до безсъзнание и тъй като било зима, го изкарват на студа и го поливат с вода, за да замръзне по-бързо. По някакво чудо Майк отново се появил на следващата сутрин в бара.
Бъдещите убийци не искали да се отказват от намерението си. По-късно те прегазват Мало с автомобил, движещ се със 70 км/ч. Два пъти. Ирландецът бил хоспитализиран за няколко седмици, но това отново не го убило.
След всички безплатни питиета, които му дават, безплатната храна и всички планове за действие, групата си прави сметка, че е похарчила 1875 долара, опитвайки се да убие Мало. При последния опит обаче, в който използват тръба, изпомпваща въглероден оксид в тялото му, Майк нямал шанс да оцелее. Той бил мъртъв след 20 минути.
Мястото, на което Майк Мало умира. Тръбата, с която го убиват, се вижда в дясно
Подкупен лекар констатирал, че смъртта е причинена от пневмония и Мало бил погребан набързо. В крайна сметка полицията дочува слухове за „здравия Майк“, които се носели от уста на уста в баровете из целия град. Те разбрали и за смъртта на Мало, след което извадили тялото му и му направили аутопсия. Петимата убийци били обвинени в убийство като четирима от тях са осъдени на смърт чрез електрически стол.
Двама от обвинените – Тони Морино (ляво) и Франк Паска при ареста им
