На 16 феруари 2017г. медиите съобщиха, че е открита статия на Уинстън Чърчил, написана през 1939г. В нея британският политик утвърждава, че вярва във възможността за извънземен живот. Черновата на статията с обем 11 страници и заглавие „Сами ли сме във Вселената?“ била допълвана и през 50-те години на миналия век. Според учените, Чърчил в ръкописа си още преди Втората световна война разсъждавал за неща, към чието изследване щяло да се пристъпи едва няколко десетилетия по-късно. Например, днес астрономите допускат, че в нашата галактика – Млечния път, може да съществуват около 1 милиард планети с размерите на Земята, сред които и приспособени за живот – т. нар. „екзопланети“. А Чърчил още преди 80 години пише, че би трябвало да има планети, чиито характеристики допускат появата на живот. Също така, политикът в това свое есе обръща внимание на необходимостта от вода за съществуването на живи организми.
Според историците, статията на Чърчил вероятно е била предназначена за публикуване в рубрииката „Популярна наука“ на някое издание – но така и не се появила в печата. Ръкописът бил открит в Музея на Чърчил във Фултън и предаден за експертна оценка на астрофизика Марио Ливио. Според него Чърчил се отличава с ясно мислене и разсъждения на ниво професионален учен. „Днес, когато политиците са резервирани към науката, аз с уважение си спомням за такъв лидер, който се e отнасял толкова сериозно към нея“, – казва Ливио.
В есето си Чърчил определя способността да се размножават като основно свойство на всички живи същества. Също описва понятието, което сега е известно като „обитаема зона“ на звездите. Опирайки се на принципа на Коперник, той стига до заключението, че Вселената е прекалено голяма, за да може Земята да бъде уникална. Според него, сред милиардите планети със сигурност трябва да съществуват такива, където има всички необходими условия за появата на живот.
Още на 22-годишна възраст, когато служи в Индия, Чърчил чете „Произход на видовете“ на Дарвин (независимо от всички резерви, които може да се има спрямо това произведение) и наръчници по физика. През 20-те и 30-те години на ХХ-ти век той пише статии за еволюцията и клетките в различни списания и вестници. Още през 1931 г. в статия, публикувана в списание Strand Magazine, бъдещият британски премиер описва термоядрения синтез: „Ако водородни атоми, които се съдържат в малък обем вода, се съединят, за да образуват хелий, отделената енергия ще бъде достатъчна, за да движи цяла година двигател с мощност 1000 конски сили“. Отбелязва още, че животът може да съществува при температура „само в рамките от няколко градуса под нулата – и до точката на кипене на водата.“
Той също така посочва, че едно от условията за живот на друга планета е способността й да запази атмосферата. Имайки предвид това, Чърчил стига до заключението, че Марс и Венера са единствените планети в Слънчевата система, където си струва да се търси живот. В следващата част на статията авторът обсъжда възможността за наличие на планети около други звезди: „Слънцето е само една звезда в нашата галактика, която съдържа няколко милиона други звезди“ (последните изследвания сочат, че в Млечния път има около 100 милиарда звезди). Чърчил предполага, че планетите се формират от материята на звездата, когато покрай нея преминава друга звезда – идея, изказана от астрофизика Джеймс Джинс през 1917г. Въпреки това, по-нататък със скептицизъм, присъщ на истински учен, добавя: „Това предположение се основава на хипотезата, че планетите се образуват по този начин – което може и да не е така. Просто ние знаем, че има милиони двойни звезди и щом планетните системи съществуват, възможно е да се образували и така“.
„Аз не съм сигурен, че нашето Слънце е единствената звезда със семейство планети“ – обобщава Чърчил. Според него, именно поради това би трябвало голяма част от планетите около други звезди да имат подходящ размер, за да задържат водата и атмосферата – а някои от тях да се намират на нужното разстояние от звездата, за да се поддържат необходимата температура. Ливио с респект посочва, че тези точни разсъждения Чърчил е направил половин век преди откриването на първите екзопланети, както и 20 години преди Франк Дрейк да изведе своето прочуто уравнение за броя на извънземните цивилизации в галактиката.
