Алфонс Бертийон създава метод за идентифициране на хората, базиран на техните индивидуални физически мерки. Според него всеки човек е напълно индивидуален и следователно никой не може да има точно същите мерки като нечии други. Системата е приета и използвана от много агенции по света. Бертийон избира следните части на тялото, които да бъдат измервани:
– височина на тялото
– разстоянието между раменете
– дължина на торса
– ширина на главата
– дължина на главата
– дължина и ширина на дясното ухо
– дължина на левия крак
– дължина на средния пръст на лявата ръка
– дължина на кутрето на лявата ръка
– дължина на лявата ръка
Въпреки че този метод е възприет от много държави, той не работи винаги и на 100%. Ако измерваният човек е изморен или този, който извършва измерването, е невнимателен, резултатите могат да бъдат сгрешени и то доста сериозно. Освен това, още по-трудно ставало, когато заподозрените са пияни, дрогирани или не оказват нужното съдействие.
През 1903 година затворник на име Уил Уест е изпратен в затвора в Лийвънуърт, Канзас. Когато пристигнал на мястото, се налагало да му бъдат извършени нужните мерки и да му бъде направена полицейска снимка. Служителят на затвора направил всичко, което се изискало от него, но през цялото време усещал, че вече е виждал, снимал и измервал този човек. Уил Уест обаче твърдял, че никога не е бил в затвора в Канзас.
Служителят се усъмнил в думите на престъпника и решил да се разрови в системата, за да докаже съмненията си. Доволен, той се връща при обвинения и му показва карта с мерките на затворник на име Уилям Уест. Уил продължавал да настоява, че никога не е бил на това място и отрича картата да е негова.
Мерките и снимките на двамата Уест
По-късните изследвания по случая показват, че Уилям Уест е задържан в затвора в Канзас на 9.09.1901 – две години преди Уил Уест. Когато разгледали по-подробно снимките, служителите на затвора и полицаите видели с очите си, че методът на Бертийон невинаги работи.
Този случай налага по-обстойното изучаване на отпечатъците и въвеждането им в полицейските и затворническите системи. Скоро те се превръщат в един от най-добрите начини за идентифициране не само на заподозрени в престъпления, но и на обикновени хора.
