Ройс Оатман знаел, че поема риск, когато заедно със семейството си напуска Илинойс и се отправя към Калифорния през 1850 година, но едва ли е подозирал, че това пътуване ще завърши както с неговата смърт, така и със смъртта на 4 от децата му. Вървенето край железопътните релси било наистина опасно по онова време и всички знаели това. Край тях нямало източници на вода, а самите влакове често били обирани от бандити. Друга опасност представлявали местните индиански племена, които обитавали земите, по които минавали релсите.
Оатман и семейството му били брюстери – мормонска секта, която следвала ученията на Джеймс Колин Брюстър. След смъртта на основателя на мормонското учение – Джоузеф Смит, Брюстър започнал да твърди, че истинското място на мормоните е в Калифорния, а не в Юта, както се вярвало досега. Въпреки че по-голяма част от мормоните последвали ученията на Бригъм Янг, малка група от тях последвали Брюстър.
Семейство Оатман се срещнали с други брюстери в Мисури, но в крайна сметка по пътя се отделили от тях и продължили да пътуват самостоятелно. Оатман преминали сами през опасния регион от Аризона, наричан Indian attacks. Много скоро семейството било обградено от 20 души- част от племе, населяващо окръг Явапай. След тази ужасна среща, Ройс Оатман, неговата съпруга и четири от общо седемте им деца били мъртви. 15-годишният Лоренцо бил пребит и изоставен на пътя. Но все пак оцелява и успява да намери другите мормони, с които семейството му започнало пътя и да се присъедини към тях. Той разбрал, че 13-годишната Олив и 8-годишната Мери Ан ги няма, но решил, че сестрите му са били отвлечени.
Без да знаят, че Лоренцо е оцелял, Олив и Мери Ан били отведени в Явапай и превърнати в роби. Сестрите били принуждавани да работят, често били пребивани и цялото племе се отнасяло жестоко с тях. Момичетата били изгаряни с горещи пръчки и често били оставяни да гладуват, ако не се справели със задачите си. Всичко това продължило малко повече от година.
Съдбата на момичетата се променя, след като и двете са разменени на племето Мохаве срещу няколко коня и одеяла. Вместо да се отнесат с жестокост към девойките, Мохаве ги отгледало като част от своето семейството и дори татуирали сестрите, за да са пълноправни членове на племето. Двете водели нормален живот на новото място, докато гладът отнел живота на сестрата на Олив – Мери Ан. Олив оцелява и след като веднъж се разчуло, че сред племето живее бяла жена, правителството се намесило, за да спаси момичето.
Племето Мохаве се борило ожесточено за Олив, която станала част от тях и била толкова посветена на живота си там, че дори била забравила английския език. Правителството в крайна сметка печели битката и Олив била върната обратно на мормоните.
Олив Оатман се превръща в сензация, след като е открита. Тя не само че била отвлечена, а по-късно спасена, но и била красива млада жена с татуировки по лицето и ръцете си. След като е отделена от племето Мохаве, Олив страда от депресия и се лекува от нея до края на живота си. Днес се спекулира относно причината Олив да е била депресирана. Някои смятат, че това състояние се е появило, след като момичето е станало свидетел на смъртта на почти цялото си семейство, а не се дължи толкова на факта, че е била отнета от племето Мохаве. Други твърдят, че Олив е страдала, защото е била омъжена за член на племето, от когото имала две деца, но самата тя винаги е отричала това, твърдейки, че просто й липсва любовта, която племето й е давало.
След като е върната обратно, Олив се събира с брат си Лоренцо. Тя пише книга за живота си и обикаля страната, изнасяйки лекции, в които разказва за отвличането си и за племето Мохаве, които се отнесли с нея като част от тяхното семейство. На една от тези обиколки Олив се среща с Джон Феърчайлд и скоро след това се омъжва за него. След сватбата Оатман прекратява обиколките, установява се заедно със съпруга си в Шърман, Тексас и двамата осиновяват момиченце. Олив умира през 1903 година. Книгата посветена на живота й се нарича „Captivity of the Oatman Girls”.
