Археологията е наука, която най-често се сблъсква със загадки. Някои от тях са толкова сензационни, че учените предпочитат чисто и просто да мълчат за тях, иначе рискуват кариерата си. Това се отнася и за необичайни археологически находки, които показват, че на Земята са се сменили различни цивилизации. Както и за възможността теорията на Чарлз Дарвин да е дълбоко погрешна.
Една от тях е находка, намерена сравнително неотдавна в Калужка област, Русия. Учените случайно обърнали внимание на необичаен, малък камък. Когато го почистили, се оказало, че вътре в него по някакъв начин е попаднал болт с дължина около 1 сантиметър. Естествено, първото нещо, което идва на ум в такъв случай е, че щом болтът е намерен вътре в камъка, значи е попаднал там, когато самият камък все още е представлявал мека почва. Но да се обясни това е много трудно.
Палеонтолозите били категорични, че възрастта на камъка и на металния предмет, приличащ на болт, е 300-320 милиона години. Внимателният химически анализ свидетелствал, че за изминалото време атомите на желязото дифундирали, т.е. навлезли в камъка на дълбочина от един и половина сантиметра – а тяхното място било заето от силициевите атоми на камъка. В резултат се получил овален железен „пашкул“, който личи съвсем ясно.
Камъкът бил изследван в няколко института: палеонтологически, зоологически, физико-технически, авиационно-технологичен, като го проучили десетки специалисти от различни сфери. Било категорично установено, че болтът е попаднал в скалата, преди тя да се втвърди – следователно са на една възраст. Не е възможно да се е озовал насред нея в резултат на експлозия, включително и на ядрена, защото структурата на камъка не е нарушена. С други думи: метален болт с резба преди 300 милиона години (много преди появата на динозаврите) случайно паднал на дъното на древния океан и после останал плътно във вкаменилата се седиментна скала. Кой ли е „замърсявал“ околната среда с метални болтове в девонския период на палеозоя? Засега отговор няма.
Приблизително на същата възраст е друга загадъчна находка, открита през юни 1844г. в кариера край град Туид в канадската провинция Онтарио – елегантна златна верижка вътре в скала на дълбочина 8 фута (около 2.40 м). Според заключението на специалисти, камъкът е отпреди 320-360 милиона години. Кой ли в онова време е изпуснал верижката си?
Малко по-късно, на 11 юли 1891г. близо до град Морисънвил, щата Илинойс, в една въгледобивна мина е открита златна верижка, изработена от опитен бижутер, с тегло 192 грама и дълга десет сантиметра. Илинойската държавна геологическа служба дава официално заключение, че възрастта на въглищния слой, в който се намира верижката, е 260-320 милиона години.
През 1983г. руски учени в Туркменистан намерили отпечатък върху камък от човешки крак, редом с трипръста следа, подобна на тези от динозаври. Възрастта на вулканичната лава, в която са останали тези следи, е 15 милиона години.
В щата Тексас (САЩ) също са намерени вкаменени отпечатъци от човешки следи и трипръсти динозаври
През 1840-те години части от човешки скелети били открити в твърди блокове от вулканични скали във Франция и Дания. Възрастта на вулканичните скали и самите кости е определена на два милиона години. Но тези скелети и по-специално, добре запазената челна кост на една от тях, са идентични със скелета и черепа на съвременния човек. Разбира се, това не прилича по никакъв начин на хронологията, която ни натрапват материалистите – те продължават да ни уверяват, че хомо сапиенс се е развил от някаква много специална маймуна преди сто хиляди години.
През 1979г. в Танзания открили множество следи от човешки крака – идентични на краката на съвременния човек. На пръв поглед какъв е проблемът? Материал за изучаване – повече от благодатен. И все пак проблем, поне за привържениците на Дарвин, има. И той се състои в това, че следите са се отпечатали в почвата преди 4 милиона години. Но тъй като цифрата 4 милиона години за поява на човека не се вписва в теорията на Дарвин, маститите антрополози заявяват, че просто маймуните са ходели с подгънати палци на краката. Да, точно така: подгъвали си палците, за да приличат дирите им на следи от съвременни хора.
Е, какво пък: докато не се появи по-правдоподобна теория, ще бъдем принудени да вярваме, че маймуните на Дарвин нарочно са ходели с подгънати палци, за да имитират следите на хората, които още не се били появили на бял свят. Кой знае – може пък точно така да е започнала „еволюцията“?
