Още

    Най-диви на Земята

    Остров Сентинелес е малко парче суша, встрани от оживените морски пътища. На пръв поглед той изглежда като кътче от земния рай: ярко слънце, чист въздух, леките тюркоазени вълни галят златистия пясък на красиви плажове, сенчести палмови горички…

    Но всъщност, ако има земен ад, той е именно на този остров. Защото тук живее най-дивото и агресивно племе сред всички познати някога – сентинелците.

    През 1771г. английски кораб се приближава към един от островите на Андаманския архипелаг в източната част на Бенгалския залив, между Индия и Бирма (Мианмар). Платноходът попаднал в това затънтено място, бягайки от силна буря. Но островът посрещнал пътешествениците крайно нелюбезно. Едва моряците слезли от лодката и тръгнали към дърветата, оттам полетели стрели.

    Невидимите стрелци се прицелвали точно. Стрелите били с тъпи върхове и не причинявали сериозни рани, но все пак удряли чувствително, като принудили неканените гости да се оттеглят. А когато най-смелите моряци се втурнали напред с ножове и пистолети, в действие били пуснати бойни стрели с остри върхове – и неколцина от екипажа паднали убити на пясъка. От гората изскочили голи чернокожи диваци, които държали англичаните на прицел с лъковете си и размахвали дълги копия. Моряците били принудени да бягат, изоставяйки убитите и ранените.

    До 1789г. повечето от Андаманските острови били завладени от британците. Но Сентинелес си останал непристъпна територия. Островът не представлявал интерес от никаква гледна точка. Злато – няма. Други полезни изкопаеми – няма. Удобни заливи – няма. Почти цялата му територия е покрита с гъсти тропически джунгли. Подходите към него са преградени с коралови рифове. Затова, аборигените били оставени на съдбата им…

    През 1867г. край Сентинелес претърпял корабокрушение индийски търговски кораб. Моряците с усилие се добрали до брега. Точно тогава били нападнати от свирепите диваци. Когато ситуацията станала безнадеждна, откъм морето се чул оръдеен изстрел. Туземците побегнали обратно в джунглата, а появилият се навреме военен кораб взел на борда си корабокрушенците.

    През 1897г. на острова се озовал избягал каторжник. Полицията, която вървяла по петите му, го намерила с прерязано гърло. Тялото му било така набучено със стрели, че приличало на таралеж. Ужасените полицаи побързали да напуснат острова.

    Агресивните туземци били оставени на мира до 60-те години на XX век. Тогава при тях дошли група учени с оптимистичното намерение да изследват живота и нравите им,  дори да ги приобщят към благата на цивилизацията. Но когато лодката с учените и фотографите стигнала до острова, туземците по традиция ги посрещнали с градушка от стрели. Натрапниците обаче не се смутили. Те показали немалка смелост и все пак успели да оставят на брега дарове: кукла, живо прасе, кокосови орехи, метални съдове и няколко цветни пластмасови кофи.

    Аборигените се отнесли към тези подаръци по странен начин. Прасето заклали, но не го изяли – а го погребали заедно с куклата. Кокосовите орехи изяли. От металните изделия не се отказали: металът им вършел добра работа за върхове на стрели и копия. Пластмасовите кофи повъртели в ръце, оставили за себе си червените – а зелените с презрение изхвърлили в океана.

    Примитивният подкуп не смекчил нравите на сентинелците. При следващото си посещение учените отново били обсипани със стрели. Всякакви опити да се установи пряк контакт със сентинелците били прекратени.

    През 90-те години остров Сентинелес бил обявен за закрита територия. Изследванията продължили само с вертолети. През 2001г. учените се опитали да направят „преброяване“ на населението от въздуха. Били установени 39 души: 21 мъже и 18 жени. Но е напълно възможно другите аборигени да се крият в джунглата, така че реалният брой на обитателите на Сентинелес е все още неизвестен. Изследователите предполагат, че в крайна сметка на острова живеят между 50 и 500 души. Водят напълно примитивен начин на живот. Не гледат животни, нито развиват някакво земеделие. Занимават се със събиране на диви растения, лов и риболов. Но умеят да обработват желязото, което редовно им е доставяно от морето: части от разбити кораби, греди и дъски, в които има гвоздеи, скоби, винтове, болтове и т. н. По-умелите членове на племето се научили да правят върхове за стрели и копия от обработения метал. Острите върхове се използват за лов и риболов, а тъпите – за предупредителни изстрели по нарушители. Въпреки, че сентинелците живеят до морето, не умеят да правят лодки. Живеят по 3-4 души в колиби, които представляват двускатен или конусовиден покрив без стени.

    Агресивността на тези диваци въобще не намалява с времето. През 2006г. непредпазливи рибари се осмелили да ловят риба в близост до острова. Скоро телата им били открити, набучени със стрели. Вертолетът, който опитал да кацне, за да ги прибере, отново бил обстрелван и принуден да се оттегли, без да изпълни задачата си.

    Оттогава никой не смее да припари до острова. Сентинелците продължават да живеят затворено и изолирано, като остават най-дивото и агресивно племе на Земята. Не може да бъдат прелъстени с благата на цивилизацията. Кой знае, може би предчувстват, че те няма да ги направят щастливи.

    Още публикации

    Коментари

    ВАШИЯТ КОМЕНТАР

    Моля, въведете коментар!
    Моля, въведете името си тук

    Мобилно приложение за Android и iOS

    Най-нови