Остров Сентинелес е малко парче суша, встрани от оживените морски пътища. На пръв поглед той изглежда като кътче от земния рай: ярко слънце, чист въздух, леките тюркоазени вълни галят златистия пясък на красиви плажове, сенчести палмови горички…
Но всъщност, ако има земен ад, той е именно на този остров. Защото тук живее най-дивото и агресивно племе сред всички познати някога – сентинелците.
През 1771г. английски кораб се приближава към един от островите на Андаманския архипелаг в източната част на Бенгалския залив, между Индия и Бирма (Мианмар). Платноходът попаднал в това затънтено място, бягайки от силна буря. Но островът посрещнал пътешествениците крайно нелюбезно. Едва моряците слезли от лодката и тръгнали към дърветата, оттам полетели стрели.
Невидимите стрелци се прицелвали точно. Стрелите били с тъпи върхове и не причинявали сериозни рани, но все пак удряли чувствително, като принудили неканените гости да се оттеглят. А когато най-смелите моряци се втурнали напред с ножове и пистолети, в действие били пуснати бойни стрели с остри върхове – и неколцина от екипажа паднали убити на пясъка. От гората изскочили голи чернокожи диваци, които държали англичаните на прицел с лъковете си и размахвали дълги копия. Моряците били принудени да бягат, изоставяйки убитите и ранените.
До 1789г. повечето от Андаманските острови били завладени от британците. Но Сентинелес си останал непристъпна територия. Островът не представлявал интерес от никаква гледна точка. Злато – няма. Други полезни изкопаеми – няма. Удобни заливи – няма. Почти цялата му територия е покрита с гъсти тропически джунгли. Подходите към него са преградени с коралови рифове. Затова, аборигените били оставени на съдбата им…
През 1867г. край Сентинелес претърпял корабокрушение индийски търговски кораб. Моряците с усилие се добрали до брега. Точно тогава били нападнати от свирепите диваци. Когато ситуацията станала безнадеждна, откъм морето се чул оръдеен изстрел. Туземците побегнали обратно в джунглата, а появилият се навреме военен кораб взел на борда си корабокрушенците.
През 1897г. на острова се озовал избягал каторжник. Полицията, която вървяла по петите му, го намерила с прерязано гърло. Тялото му било така набучено със стрели, че приличало на таралеж. Ужасените полицаи побързали да напуснат острова.
Агресивните туземци били оставени на мира до 60-те години на XX век. Тогава при тях дошли група учени с оптимистичното намерение да изследват живота и нравите им, дори да ги приобщят към благата на цивилизацията. Но когато лодката с учените и фотографите стигнала до острова, туземците по традиция ги посрещнали с градушка от стрели. Натрапниците обаче не се смутили. Те показали немалка смелост и все пак успели да оставят на брега дарове: кукла, живо прасе, кокосови орехи, метални съдове и няколко цветни пластмасови кофи.
Аборигените се отнесли към тези подаръци по странен начин. Прасето заклали, но не го изяли – а го погребали заедно с куклата. Кокосовите орехи изяли. От металните изделия не се отказали: металът им вършел добра работа за върхове на стрели и копия. Пластмасовите кофи повъртели в ръце, оставили за себе си червените – а зелените с презрение изхвърлили в океана.
Примитивният подкуп не смекчил нравите на сентинелците. При следващото си посещение учените отново били обсипани със стрели. Всякакви опити да се установи пряк контакт със сентинелците били прекратени.
През 90-те години остров Сентинелес бил обявен за закрита територия. Изследванията продължили само с вертолети. През 2001г. учените се опитали да направят „преброяване“ на населението от въздуха. Били установени 39 души: 21 мъже и 18 жени. Но е напълно възможно другите аборигени да се крият в джунглата, така че реалният брой на обитателите на Сентинелес е все още неизвестен. Изследователите предполагат, че в крайна сметка на острова живеят между 50 и 500 души. Водят напълно примитивен начин на живот. Не гледат животни, нито развиват някакво земеделие. Занимават се със събиране на диви растения, лов и риболов. Но умеят да обработват желязото, което редовно им е доставяно от морето: части от разбити кораби, греди и дъски, в които има гвоздеи, скоби, винтове, болтове и т. н. По-умелите членове на племето се научили да правят върхове за стрели и копия от обработения метал. Острите върхове се използват за лов и риболов, а тъпите – за предупредителни изстрели по нарушители. Въпреки, че сентинелците живеят до морето, не умеят да правят лодки. Живеят по 3-4 души в колиби, които представляват двускатен или конусовиден покрив без стени.
Агресивността на тези диваци въобще не намалява с времето. През 2006г. непредпазливи рибари се осмелили да ловят риба в близост до острова. Скоро телата им били открити, набучени със стрели. Вертолетът, който опитал да кацне, за да ги прибере, отново бил обстрелван и принуден да се оттегли, без да изпълни задачата си.
Оттогава никой не смее да припари до острова. Сентинелците продължават да живеят затворено и изолирано, като остават най-дивото и агресивно племе на Земята. Не може да бъдат прелъстени с благата на цивилизацията. Кой знае, може би предчувстват, че те няма да ги направят щастливи.
