1. Синдромът на Хъкълбери Фин
Синдромът на Хъкълбери Фин се свързва най-често с непостоянство в детството и желание за бунт. Дж.Сегън обяснява, че синдромът често започва като младежки бунт, но по-късно преминава в непостоянство в училище или на работа. Смята се, че възниква като отговор на детето към отчуждаването на родителя му спрямо него или при силни чувства на непълноценност и депресия у детството.
2. Синдромът на Отело
През 1955 година Джон Тод и Кенет Дюхърст публикуват материал, в който описват така наречения Синдром на Отело. Според тях това е „опасна форма на психоза, при която основен проблем е изневярата на партньора“. В произведението на Шекспир Отело убива съпругата си Дездемона, защото вярва, че тя е имала афера. Някои изследвания показват, че синдромът се среща най-често при по-възрастни мъже, които обикновено са с неврологично заболяване. Това може да накара болният да убие партньора си или най-малкото да изисква от него да се съгласи да бъде поставен на детектор на лъжата.
3. Синдромът на Полиана
Ако сте човек, за когото „чашата е винаги наполовина пълна“, вероятно някой някога ви е казвал, че приличате на Полиана – героинята от книгата на Елеонор Портър. Някои психолози обаче използват термина Синдром на Полиана, за да опишат нереалистичния, дори опасен оптимизъм у някои хора. Според учените синдромът може да влияе изключително зле както на пациентите, така и на техните семейства.
4. Синдромът на Дориан Грей
Точно както в книгата на Оскар Уайлд, хората, страдащи от този синдром изпитват „силно безпокойство относно своята физическа атрактивност“. Те не приемат добре стареенето и често се обръщат към пластичната хирургия, за да запазят младостта си колкото се може по-дълго.
5. Комплексът на Пепеляшка
Колет Даулинг популяризира термина Комплекс на Пепеляшка в своята книга от 1981 година със същото име. В нея се описва състояние, при което жените подсъзнателно се страхуват от това да бъдат свободни. Както пояснява Даулинг: „Тези жени започват да зависят от мъжете и се чувстват уязвими и несигурни, когато нямат мъж до себе си. Комплексът на Пепеляшка води до страха от загуба на женствеността, ако пациентката няма партньор“.
6. Комплексът на Супермен
В зависимост от това кого питате, можете да получите две определения за Комплекса на Супермен. Според д-р Фредерик Уертман това е „вредно състояние, при което човек изпитва садистична наслада, наблюдавайки как други хора биват многократно наказвани, докато той (героят) остава незастрашен“. Според Макс Кари обаче, хората с Комплекс на Супермен имат навика да вярват, че могат да намерят решение на всеки проблем и са готови да жертват съня, храната и работата си, за да го докажат. Според Кари такива хора са манипулативни, нарцистични и се работи изключително трудно с тях.
7. Синдромът на Спящата красавица
Синдромът на Спящата красавица има и друго, научно име – Синдром на Клайн-Левин. Състоянието се описва с желание за сън, което може да продължава със седмици. Пациентите често не правят почти нищо друго, освен да спят и се държат „объркано“, когато са будни.
8. Синдромът на Питър Пан
Пациентите със Синдром на Питър Пан просто отказват да пораснат. За да избегнат „порастването“ те си поставят невъзможни цели, злоупотребяват с наркотици и алкохол и лениво търсят работа. Въпреки че синдромът не е толкова добре проучен, а някои лекари дори не го приемат официално, съществуват изследвания, които показват, че той се случва по-често при мъжете и че родителите вероятно играят основна роля в развиването на това състояние.
9. Синдром на Мюнхаузен
Синдромът на Мюнхаузен е състояние, при което пациентът се опитва да накара околните да смятат, че той е болен, причинявайки си сам симптомите (или преигравайки ги). Неговата единствена цел е съпричастност и за да изглеждат историите му истински, той често се самонаранява.
10. Синдром на Алиса (в страната на чудесата)
Хората с този синдром имат сериозни проблеми с възприятията. За тях всеки ден е като сцената с „Изяж ме“ и „Изпий ме“ от „Алиса в страната на чудесата“ – предметите им изглеждат невъзможно малки или заплашително големи. Синдромът най-често засяга децата и засега няма лечение за него. Добрата новина е, че с израстването, това състояние избледнява и когато пораснат, повечето деца не страдат от синдрома.
11. Синдром на Рапунцел
Всички знаем, че Рапунцел има дълга коса, която пуска през прозореца, но хората, страдащи от този синдром, ядат своята коса. Това изключително рядко състояние е комбинация от заболяването трихотиломания (неконтролируемо желание за скубане на косми от тялото) и трифофагия (желание за смучене, дъвчене или поглъщане на коса). Изядената коса образува топка в стомаха, която води до множество и различни храносмилателни проблеми.
