Личността на всеки човек е сложна и многостранна. Нашият егоизъм се измерва със своеобразна скала: в единия край е здравословният егоцентризъм, а в другия – разстройство на личността.
Нарцисизмът е концепция, която датира от гръцката митология и неин първообраз е Нарцис, който бил толкова очарован от себе си, че се влюбил в своето отражение и умрял, без да може да откъсне поглед от образа си. В съвременната психология, нарциси се наричат хората, които се характеризират с прекомерно самомнение за собствената си значимост и които изискват възхищение, но самите те не са в състояние на подобна реакция спрямо другите. В същото време хората-нарциси са особено недоволни, когато някой се опита да ги критикува. За тях са характерни внушения като:
- „Не харесвам хора, които имат нещо, което аз нямам“;
- „Чудя се защо другите хора не оценяват добрите ми качества“;
- „Моите чувства лесно могат да бъдат травмирани от подигравки или пренебрежително отношение“;
- „Аз винаги следвам собствените си интереси и лесно забравям за съществуването на другите хора“.
Но това е само една от теориите. В друг вариант, предложен от Medical Daily, се предлага измерване степента на самоконтрол. Проучванията показват, че нарцисите имат по-слаб самоконтрол. Често те са диагностицирани с антисоциално разстройство на личността, за най-крайна версия на което се счита социопатията и психопатията. Такива хора са високомерни, често демонстрират неуважение към чувствата на другите. Проявяват бездушие и безразличие към останалите. Демонстрират преувеличено себеуважение и личностно превъзходство. Подобно поведение понякога прикрива една лесно ранима личност и се явява като вид защитна реакция.
Причината за такова личностно разстройство и досега не е изяснена. Някои психолози и психиатри твърдят, че първопричината е още в детството, когато детето е било обект на високите изисквания на родителите и на прекалената им загриженост. Други смятат, че до такова разстройство са довели липсата на внимание и обич и лошия пример за подражание в ранна възраст. Има и теория, според която разтройството на личността е в резултат на генетична компонента или на промени в биохимичното ниво.
Нарцистичното личностно разстройство е дефинирано за първи път през 1967г. DSM-IV определя като основна характеристика на нарцисизма „редовно проявяващ се модел на грандиозност, нужда от възхищение и липса на емпатия, която започва в ранните години на пълнолетие и присъства в разнообразни контексти.“
Основните критерии на нарцистично личностово разстройство са няколко: засилено чувство за собствена значимост, усещане за собствено превъзходство, красота, интелигентност, изискване на възхищение от околните, очакване на непременно добро отношение от околните, липса на емпатия, експлоататорско отношение към другите хора, чести прояви на ревност и убеждение, че другите хора завиждат, арогантност. За поставяне на диагноза са нужни пет от изброените критерии. Като правило лицата с личностни разстройства обикновено не търсят специализирана помощ и не осъзнават факта, че имат психичен проблем. Дори и когато решат да се срещнат със специалист за консултация, те търсят причината в другите, в обстоятелствата и никога – в самите себе си.
Животоспасяващ егоизъм или нарцисизъм – това са двата модела, които ни характеризират и които определят отношението ни към хората около нас. За добро или за зло.
