Вече над 70 години не стихват споровете, защо японците успели да нанесат зашеметяващия си удар в Пърл Харбър през 1941 г.? Хипотезите са най-различни – от съзнателни действия на президента Франклин Д. Рузвелт, с цел да провокира „самураите“ да нападнат, до най-глупаво недоглеждане на американското разузнаване. Какво всъщност се случило тогава?
На 7 декември 1941 г. 441 самолета от 6 японски самолетоносача, съпровождани от 2 линейни кораба и още над дузина други бойни единици, нанесли тежък удар по корабите на американския Тихоокеански флот, закотвени във военноморската база Пърл Харбър на хавайския остров Оаху.
След войната се появили конспиративни теории, според които американското ръководство нарочно поставило корабите така, че да бъдат примамлива цел за атака (още повече, че в залива имало предимно остарели линейни кораби ), за да получат САЩ основателна причина за влизане във войната. Причината била, че през 1941 г. общественото мнение не одобрявало навлизането във военни действия. Рузвелт симпатизирал на противниците на Хитлер, но не се решавал да влезе във войната без подкрепата на мнозинството от американците. Затова му трябвало повод за война.
Японците също искали да използват войната, за да създадат в Тихия океан толкова огромна империя, каквато дотогава никога не била съществувала в Азия. Главната пречка за това били САЩ. Било решено да се нанесе изпреварващ удар по американския флот.
При подготовката на атаката японците построили на един от тихоокеанските острови макет на остров Оаху със залива Пърл Харбър. От септември 1941 г. пилотите на торпедоносците тренирали хвърляне на торпеда в плитки води, каквито били водите около Оаху (били поставени специални дървени плоскости на торпедата, за да не потъват прекалено дълбоко).
Самите американци отначало въобще не допускали нападение срещу Хаваите, а смятали, че японците ще нападнат базите им на Филипините. Това било груба грешка на военните анализатори.
В края на ноември 1941 г. ударна японска група, състояща се от 6 самолетоносача, 441 самолета, 2 линейни кораба, 2 тежки крайцера, 11 ескадрени миноносеца и група подводници, 5 от които превозвали свръхмалки подводни лодки, се насочила към остров Оаху.
Първи трябвало да действат подводниците, които да пуснат 5-те свръхмалки подводници. Акцията им обаче се провалила – две изчезнали безследно, трета заседнала на рифовете, другите две били унищожени в пристанището още през нощта, няколко часа преди авиационната атака.
Сутринта, около час преди да започне атаката, радарната станция на Хаваите засякла японските самолети. Но старшите офицери не реагирали на тази информация, като вероятно ги сметнали за американски. Самият момент на атаката бил избран перфектно. Сутринта в неделя мнозина от моряците, обслужващия персонал на летищата, пилотите и зенитчиците били в отпуск. Флотът бил практически беззащитен.
В първата вълна на атаката участвали 183 японски самолета: 100 бомбардировача, 40 торпедоносеца и 43 изтребители. В нашумелия филм, с Бен Афлек в главната роля, обстановката в Пърл Харбър в началото на атаката е предадена сравнително вярно в исторически план: пълно безгрижие, после суматоха, търчане из базата насам-натам, паника и хаос.
Линейните кораби, закотвени един до друг, били крайно лесна цел за японските пилоти, които много пъти били тренирали атаката. Пикиращите бомбардировачи и торпедоносците нанасяли удари по корабите, а изтребителите атакували двете летища, където се намирали общо 390 американски самолета.
Най-сериозният удар бил поет от линейния кораб „Аризона“, който поради разположението си, се оказал най-удобната цел. Той бил улучен от 8 авиобомби и 2 торпеда. Една бомба го улучила в погреба с боеприпасите и корабът просто хвръкнал във въздуха. Половината от всички загинали американци били именно при експлозията на „Аризона“ – около хиляда души.
Във втората вълна имало 163 японски самолета – сега не участвали торпедоносци, защото главните цели били двете летища. Само няколко американски самолета успели да излетят.
Атаката завършила за 2 часа с невероятен успех на японските сили. Те потопили 4 линейни кораба, 3 есминеца и един минен заградител. Други 4 линейни кораба били повредени. Почти 200 самолета били унищожени на земята, а 150 били сериозно повредени. Загинали 2403 американци. Японците загубили 29 самолета, пет свръхмалки подводници и 64 души.
В резултат от нападението на Пърл Харбър, американският Тихоокеански флот няколко месеца не можел да провежда сериозни операции. На пръв поглед изглеждало, че японците успели да постигнат фантастичен успех. Но, погледнато по-глобално, това не било съвсем така. Те причинили значителни щети на американските линейни кораби, но през Втората световна война, без авиационна подкрепа те вече били изключително уязвима цел и загубили своята ефективност. Тяхното време било отминало. Дошла епохата на самолетоносачите – а именно тях американците успели да предпазят от удара.
Вместо да унищожат логистиката и огромните складове с гориво на основната база на Тихоокеанския флот или поне за дълго време да я извадят от строя, японците съсредоточили основната атака върху практически неособено ценни линейни кораби. Затова и ефектът от Пърл Харбър продължил кратко. Само 6 месеца след нападението, оцелелите американски самолетоносачи разгромили японския флот в битката за атола Мидуей и потопили 4 японски самолетоносача. След такава страховита загуба, японците до самия край на войната вече не били в състояние да провеждат мащабни настъпателни операции и загубили стратегическата инициатива.
Снимка от японски самолет на Пърл Харбър по време на започване на атаката. Експлозията в центъра е от торпедо на USS West Virginia
Японската атака над Пърл Харбър
Източник на снимките – Уикипедия
