Била тиха, прохладна септемврийска вечер на 1873 година. В един от светските салони на Санкт-Петербург имало събрана доста публика. Гостите разговаряли спокойно за най-различни неща. Изведнъж, откъм прозореца се чул силен гърмеж.
На светлината на свещите всички видели във външното стъкло идеален кръг с диаметър около 30 сантиметра. Изглеждал, сякаш е изрязан с елмаз. Проблемът бил, че жилището се намирало на втория етаж и до земята имало поне 5 метра. Вътрешното стъкло нямало счупвания и други повреди, освен едва забележими пукнатини точно срещу кръглия отвор. Една млада дама извикала от страх – в тези очертания видяла лице на старица с гърбав нос и увиснала долна устна. Другите също се вгледали в странния рисунък. Всички били на едно мнение: това е рисунка на възрастна жена, при това изпълнена с високо художествено майсторство.
На другия ден сменили външното стъкло – а вътрешното го разгледали вече детайлно на дневна светлина. За изумление на очевидците на снощното произшествие, пукнатините били изчезнали, рисунката липсвала и стъклото било абсолютно чисто. Човек би останал с впечатление, че странният портрет на бабичката се е привидял на хората. Но как можело двадесетина души да видят едно и също нещо по едно и също време?
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
