Всички сме виждали красивите опаковки на храните в магазина. Дървената ограда, зелената трева и веселите фермери по етикетите на храните. Истината зад производството на храната, която ядем обаче, е съвсем друга.
Замисляли ли сте се, че домати има през цялата година? А забелязвали ли сте ягоди, големи колкото ябълки? Знаете ли откъде идва месото и колко път е изминало до местния магазин?
Фермичката по етикетите всъщност се оказва, че не е ферма, а е фабрика. Там животните не се отглеждат, те се произвеждат за месо. То идва от шепа големи фирми и корпорации, които всъщност налагат правилата на пазара. Малтретират животните, а и с работниците си се отнасят не по-различно. Защо им е да те третират добре, след като след теб чакат още десетки, които да заемат мястото ти?
Тези корпорации правят всичко възможно за да не знаете какво ядете. Фантазията за фермерът, който всеки ден става по пладне и извежда кравите на паша, изчезва още с появата на заведенията за бързо хранене преди стотина години. От тогава този бизнес всяка година се разраства с огромни темпове.
През 2006г. пазарната стойност на бързата храна достига 102 милиарда долара, а в Индия индустрията нараства с 40% на година. McDonald’s има в 126 страни на 6 континента с над 31 000 ресторанта по света. Burger King има повече от 11 000 ресторанта в 65 страни, а Subway са едни от най-бързо развиващите се в бранша с около 39 000 ресторанта в 90 страни до Май 2009г. И така безброй компании с безброй ресторанти, които продават безброй бургери, хамбургери и други подобни. Предлагането на такива еднообразни, подобни и евтини продукти по целия свят си има своите последствия.
McDonald’s са най-големият купувач на говеждо месо в САЩ и искат хамбургерите им да имат един и същ вкус във всеки един от ресторантите им. За да постигнат това, те започват да произвеждат говеждото така, както те искат. Това се отнася и за картофите, свинското, марулите и дори ябълките.
Преди 40 години най-големите производители на месо държали само 20-25% от пазара, а днес дялът е 80%. Това означава, че тези няколко корпорации определят хода на индустрията и диктуват правилата на играта. Дори да не ядете във веригите за бързо хранене, месото, което си купувате в магазина отново идва от същото място.
За да задоволят нуждите на големите хранителни вериги, тези корпорации променят изцяло начинът, по който се отглеждат пилетата и кравите. Преди 50 години пилетата са били два пъти по-малки и са растели два пъти по-бавно. Гърдите им вече са два пъти по-големи, тъй като бялото месо е най-търсено.
Животните не се отглеждат, те се произвеждат на конвейер и се правят така, че да са почти едни и същи, сякаш произвеждат топки за голф. Отношението към тях е като към неодушевени предмети, които не изпитват болка. Пилетата се отглеждат в огромни, тъмни и затворени отвсякъде помещения, които събират стотици хиляди животни. Кравите вече не пасат трева, те се угояват с царевица, тъй като тя е по-евтина, а и от нея наддават повече и по-бързо. Прасетата се тъпчат по десетки в контейнер, който се прекарва през машина и 5 секунди по-късно животните излизат на бутове и разрязани на парчета.
Всичко това е намеса в естествения ход на природата и си има последици. Тъпченето на кравите с царевица е променило храносмилателната им система. Бактериите, които разлагат органичните вещества в стомаха им мутират и стават все по-опасни за човека. Това, което често чувате по новините за заразено месо, което се изтегля от пазара месеци след пускането му, е именно резултат от мутациите. Годишно се разболяват хиляди хора от опасния щам на бактерията. Между 3% и 5% от тях умират. На пилетата им се дават купища антибиотици и химии, от които наддават изключително бързо. Животните не могат да направят и две крачки без да паднат от тежестта си. Пилето може да стане годно за колене само за 49 дни от излюпването си.
При обработката в заводите месото се пръска с какви ли не препарати и антибактериални вещества. Оказва се, че една ферма, която разфасова пилета на открито сред полето и не използва химични вещества за дезинфекция е десет пъти по-хигиенична от заводите. Корпорациите обаче не искат вие да знаете за това. Те притискат и убиват малкия бизнес. Фермерите нямат избор, защото имат много заеми и са принудени да играят по правилата на големите. Така вие или трябва сами да си отглеждате храната или да купувате тяхната.
Когато отидете в магазина ви се струва, че има купища разнообразни продукти. Всъщност се оказва, че това не е така. 90% от продуктите в магазина имат едни и същи съставки. Царевицата например се съдържа в кетчупа, сиренето, батериите, фъстъченото масло, желето, подсладителите, сиропите, соковете, въглищата, месото, бързите храни. Използва се и за производството на пластмаса, тъкани и биогориво. Това налага свръхпроизводство на царевица на много ниски цени. Тя излиза евтина и в големи количества. Използва се в почти всичко и от нея могат да се произведат всякакви храни на ниска цена. С нея се храни добитъкът, дори рибата се захранва с царевица и се променя хранителния й режим, защото е по-евтино.
В кланиците има десетки, дори стотици хиляди животни, които буквално са затънали до колената в тор. Това е развъдник на всякакви болести. Докато им дойде времето за колене, животните са омазани целите в тор. В кланицата се колят по 400 животни на час и месото не може да се опази от замърсяване с тор. По този начин то става преносител на още повече бактерии.
Хранителният бизнес се разраства все повече и изисква все по-големи продукти за по-бързо време и на по-ниска цена.
Генномодифицирани организми
ГМО са растения с изменено ДНК, което им дава по-голяма устойчивост и променя хранителното им съдържание. Генната модификация първоначално е използвана за да се намалят заразите по посевите и за добива на повече продукция на по-ниска цена.
През 80-те години върховният съд решава, че вече може да се патентова живот. Това довело до големи усилия на компаниите да патентоват жизненоважни неща, като семената например.
Американска компания произвела генномодифицирани соеви семена, които можели да се пръскат с препарат, който убивал всички плевели, но посевите оставали незасегнати. През 1996г. само 2% от соята в САЩ е с гена на компанията. До 2008г. тя вече е над 90%. Това означава, че почти всички, които имат посята соя, всъщност дължат пари на компанията, защото соята носи техния ген. Дори фермерът да е посял чиста соя, полените и семената, които се разнасят по въздуха замърсяват чистите насаждения с генномодифицирани семена и те стават собственост на компанията.
Компаниите се борят за това върху храните да няма етикети. Те не искат да знаете колко калории изяждате. Не искат да знаете и дали има наситени мазнини в храната ви, нито откъде идва месото, което ядете. Последно се бореха срещу етикетите за ГМО. Сега повече от половината обработена храна по супермаркетите, която не се произвежда от местни производители, съдържа генномодифицирано съдържание.
Следващият път, когато отидете до магазина, гледайте внимателно какво си купувате. Четете етикетите и особено написаното с дребен шрифт. Купувайте органични храни и се хранете здравословно.
Някои права запазени!
