Томас Елиът
Неговите приятели смятали, че Елиът си губи времето, работейки в банка „Лойдс“ в Лондон. Той работи в банката от 1917 до 1925 – време, през което публикува книгата „Пустата земя“, както и много други есета и поеми. Елиът дори отхвърля предложението за годишна заплата, просто за да продължи да пише. Защо да си гарантира няколко години, когато може да си гарантира заплата за цял живот от банката, пита той. Елиът напуска, едва когато си намира друга работа – като редактор в издателска къща, където остава в продължение на 4 десетилетия.
Филип Глас
Дори когато сътворява музикални шедьоври, композиторът Филип Глас продължава да работи като таксиметров шофьор и водопроводчик. Както самият той разказва през 2001 година: „Докато работех, изведнъж чух шум, надигнах се и видях Робърт Хюз, който ми каза: „Вие сте Филип Глас! Какво правите тук?“. Беше очевидно, че поправям миялната му машина и му казах да се отдръпне, докато свърша работата си“.
Уолъс Стивънс
За широката публика Уолъс Стивънс е поет, носител на наградата „Пулицър“, но за онези, които го познават от Кънектикът, той е изпълнителния директор на застрахователна компания в Хартфорд. Стивънс дори отхвърля предложението от Харвард да стане преподавател, защото не иска да напуска настоящата си работа.
Уилям Карлос Уилямс
Писателят Уилям Карлос Уилямс работи като педиатър в продължение на 4 десетилетия в родния си град Ръдърфорд, Ню Джърси. Той използва опита си с пациенти, за да създава поезия. Другата причина да запази работата си е, че иска да пише без да има комерсиални цели.
Чарлз Айвс
Славата достига композитора Чарлз Айвс едва в края на живота му – награден е с „Пулицър“ през 1947 година, когато е на 73 години. Преди това, той е известен с факта, че е един от основателите на застрахователната агенция „Ives & Myrick”.
Брам Стокър
Брам Стокър работи като държавен служител, когато получава предложение от актьора Хенри Ървинг в края на 1870-те години за управител на “Lyceum Theatre” в Лондон. След като приема работата, Стокър е вдъхновен от креативната обстановка в театъра и пише първия си роман. Следват още няколко произведения и в крайна сметка Стокър пише „Дракула“ през 1897. Успехът обаче, не променя начина му на живот.
Хенри Даргжър
Повечето хора познавали Хенри Даргжър като тихият и скромен портиер на Catholic Hospital в Чикаго. Но когато бил принуден да напусне апартамента си през 1972, наемодателят му открил удивителна тайна. Даргжър имал написани десетки хиляди страници с проза, автобиография от 5000 страници и стотици акварелни картини.