Пушенето забранено!

Историята на забраните за пушене започва още със самото пушене. Известна е дори датата, когато първият европеец вдишва тютюнев дим.

На 12 октомври 1492г. Христофор Колумб изпратил моряка Родриго де Херес на новооткрития остров Сан Салвадор със задачата да установи контакт с местното население. Родриго  срещнал тълпа индианци, някои от които били захапали странни кафяви тръбичи с жарава в края. Индианците изсмуквали дима и го пускали през устата и ноздрите си. Испанецът се учудил, че те вършели тази дейност с очевидно удоволствие. Самият той бързо се научил да „смуче дим“ и открил, че това занимание е доста приятно. Навитите от листа „тръбички“ на индианците станали предци на днешните пури.

След завръщането си в родната Испания, морякът не се разделял с пурата. За ужас и изумление на околните, той силно вдишвал дим, а сетне го издухвал през ноздрите си. Енорийският свещеник, виждайки това, информирал Инквизицията, че Родриго вдишва дим, без да се изгаря – което явно означава, че дяволът е обсебил тялото му. Така първият пушач в Европа на бърза ръка бил натикан в затвора на Севиля.

В неговото дело е записано: „Само дяволът може да даде на човека способност да пуска дим от ноздрите си.“ Десет години по-късно Родриго де Херес, проклинайки лошия си навик, заради който попаднал в затвора, се завърнал в родния си град Аямонте. Там с учудване видял, че всички негови съседи и приятели пушат, но никой няма намерение да ги арестува.

Отначало хората пушили пури и лули. Първите цигари се появяват в началото на XIX-ти век. Бедняците, които нямали пари за пури, събирали остатъците от тях, смачквали ги и увивали в тънки хартийки. Получените изделия наричали „папелети“ (от „папел“ – хартия).

Но има легенда, че първите цигари били изобретени колективно – от една батарея египетски артилеристи. Когато през 1830г. обсаждали крепостта Акра, едно гюле разбило общото им наргиле. Тогава те започнали да си навиват цигари. Сетне, по време на Кримската война, запознали с тях и своите европейски съюзници – французите и англичаните.

За съжаление, на война тютюнът е едно от най-важните неща. Там непушачите са малцинство. Американският генерал Джон Пършинг казвал: „За да спечелите една война, тютюнът е необходим толкова, колкото и патроните“.

Жените започнали да пушат в средата на XVII век. Вярно е, че публично се осмелявали да го правят само френските проститутки. По-късно се появили изключения – например, писателката Жорж Санд пушела предизвикателно на публични места. А по време на Първата световна война много жени, които заменили мъже в заводите и фабриките, също се пристрастили към пушенето.

Малцина знаят, че фирмата „Филип Морис“ пуснала първите цигари „Марлборо“ с филтър специално за дамите, като ги рекламирала, че са „нежни като пролетта през май“.

Прочутият каубой се появил върху кутиите на тези цигари едва през 1954г. Целта била да се рекламират цигарите с филтър, за които тогава се смятало, че са „дамски“. Противниците на пушенето твърдят, че каубоят умрял от рак на белите дробове, проклинайки пушенето. Но това е само легенда, тъй като в ролята на каубоя се снимали доста популярни личности – актьори, спортисти и др.

Първите опити за ограничаване на тютюнопушенето били предприети доста отдавна. Английският крал Яков I налагал тежки мита върху вноса на тютюн, въвел глоби и наказания за пушачите. Същото правел френският кардинал Ришельо. В Турция наказанието за употребата на „адската смес“ било смърт. В Русия, преди Петър Велики, пушенето било наричано „дъхът на сатаната“, като се наказвало с бой и дори с изтезания. През 1624г. папа Урбан VIII заплашил любителите на тютюна с отлъчване от Църквата. Според него екстазът от тютюнопушенето бил твърде близък до сексуалния. Но никой не му обърнал внимание – Урбан VIII не се ползвал с авторитет. През ХХ-ти век в СССР и САЩ били направени няколко опита да се забрани пушенето в затворите. Особено се стараели началниците-непушачи. Такива забрани неизменно завършвали по един и същи начин: затворнически бунтове, понякога с голям брой жертви.

На системно, държавно ниво борбата против тютюнопушенето била водена във фашистка Италия и нацистка Германия. Там за пръв път били приложени много от методите, които днес се използват от правителствата на различни демократични страни за кампании срещу тютюна. По-специално, в Германия били въведени забрани за тютюнопушене на обществени места и за рекламиране на тютюневи изделия. Увеличили данъците върху цигарите. На пилоти, есесовци и членове на нацистката партия било категорично забранено да пушат. Били намалени тютюневите дажби на войниците.

Но даже дисциплинираните германци пренебрегвали забраните. Броят на пушачите в Германия значително се е увеличил през първите шест години, след като нацистите дошли на власт. Някои историци се придържат към теорията, че отчасти това било проява на „тиха опозиция“ на хитлеристкия режим: един вид, така немците се съпротивлявали на нацизма.