background img
ное. 29, 2017
3045 Views

От любов към книгите

Автор:

През септември 1839г. в Барселона избухнал пожар, в който загинал един човек. В полицейския доклад причината за инцидента била описана банално: книжарят Пацот пушел в леглото си, а дюшекът бил натъпкан със слама…  С две думи, смъртта на самотния възрастен човек била съвсем обяснима.

Обаче, доста по-трудно било да се обясни убийството на свещеника, когото няколко дни по-късно открили, прободен с нож, в покрайнините на града. Всички ценни вещи си били в джобовете му, включително портфейл с няколко златни монети.

Подир седмица на съседната улица станало друго убийство. Почеркът на извършителя бил същият: ученият, който бил дошъл от Германия, убили с кама – и пак нямало следа от обир.

Три дни по-късно – още един убит. След това, в покрайнините на Барселона се заредили 8 убийства само за един месец! Начинът бил все един и същи – точен удар с нож в сърцето. Ценните вещи – недокоснати.

Слуховете за мистериозния убиец парализирали столицата на Каталуния: хората се страхували да излязат от домовете си, стараели се да не ходят сами по улиците. Полицията търсела навсякъде, но не можела да намери никакви улики.

Всички тези ужаси не би трябвало да интересуват 50-годишния книжар дон Винсенте. В Барселона той дошъл преди почти 30 години, когато френските войски прогонили монасите от манастира „Санта Мария де Сантес Креус“ в Тарагона. Именно тогава, дон Винсенте решил да се оттегли от духовното поприще и да се заеме с книги – той обичал да се рови в тях и дори завеждал манастирската библиотека.

Именно част от тази библиотека се превърнала в първичен капитал за неговата книжарница, почти в самия център на Барселона. С времето книгите ставали все повече. Дон Винсенте особено се гордеел с най-горните рафтове, където се съхранявали редките екземпляри, които той търсел из близките манастири и купувал по аукциони. Такива му носели и роднини на починали библиофили, понеже знаели, че плаща щедро.

Но самият дон Винсенте се разделял крайно неохотно с библиографските ценности: качвал цената до предела, понякога дори тичал подир купувача и го молел да му върне книгата срещу платената вече цена и високо доплащане. С две думи, в него постоянно се борели търговецът и библиофилът.

Колегите му не го обичали, защото по търговете упорито се борел за редките екземпляри – макар, че книжарите обикновено предварително се договаряли за тяхното разпределение. В края на август 1839г. им се паднал удобен случай да си отмъстят. На аукцион се предлагала библиотеката на известен адвокат, който бил починал неотдавна. Най-интересната книга в нея бил „Каталог“ от 1482г. – говорело се, че е един-единствен екземпляр в света. Книжарите се уговорили да вдигат цената, докато дон Винсенте се откаже, като си помагат взаимно с необходимите суми. Всичко станало точно според замисъла им. Дон Винсенте се борил отчаяно за уникалната книга, но накрая отстъпил – цената била непосилно висока. Каталогът станал собственост на сеньор Пацот, комуто колегите помогнали с доста пари.

Две седмици по-късно, Пацот загинал в пожара. А после се случила и серията от 11 загадъчни убийства. Следователите забелязали, че всички жертви са високо образовани хора, но не много богати.

Книжари посъветвали полицията да провери дон Винсенте. Нямали доказателства, нито дори съмнения – но просто, за да подразнят конкурента си. Пък и нали бил бивш монах, може да е имал религиозни мотиви – по онова време в Испания все още имало привърженици на закритата „Света Инквизиция“, които убивали „вероотстъпници“. Полицаите се хванали за тази сламка – нали все някъде трябвало да търсят?

И още първият обиск в дома на дон Винсенте дал някакъв резултат: намерили забраненото „Ръководство за служители на инквизицията” на Емерик де Жерон – само заради тази книга книжарят го чакал затвор. Полицаят чисто механично взел друга книга. Оказало се, че това е същият „Каталог“, който Пацот купил и бил известен на всички книжари в Барселона. Дон Винсенте се опитал да увери полицията, че го е купил от собственика преди злополучния пожар. Но по стените на малка стая, съседна на търговската зала, открили петна от кръв. Постепенно дон Винсенте започнал да си признава…

Той наистина бил молил на няколко пъти Пацот да му продаде „Каталога“, но получавал откази. При поредното си посещение дон Винсенте се вбесил, хванал упорития книжар за шията и го удушил. Взел ценната книга, а следите от престъплението скрил, като устроил пожар.

Свещеникът, когото после намерили убит с нож, пострадал заради подобно „провинение“ – купил скъпа книга. А когато дон Винсенте го догонил при къщата му в покрайнините с молба да му я върне и да си вземе обратно парите с добавка, отказал. И получил удар с нож. По подобен начин станало и убийството на немския учен.

После дон Винсенте решил да опрости нещата и да не поема излишни рискове. Оборудвал малка стаичка до търговската зала, където влизал с купувачите на ценни книги, уж за плащането. Там ги убивал. Така получавал парите – а книгата си оставала за него. По този начин и търговецът, и библиофилът в неговата душа оставали доволни. Труповете изнасял нощем и изхвърлял в покрайнините.

По време на съдебния процес, дон Винсенте бил сполетян от голямо разочарование. Оказало се, че „Каталогът“ не бил единственият. В парижките библиотеки имало друг. Това за него било много по-жестоко наказание от присъдата: смърт чрез задушаване с гарота – специален уред с винт.

След това екземплярите от неговата книжарница станали изключително скъпи. Всеки плащал висока цена, за да има книга на човек, който бил готов на всичко заради любовта си към книгите.

Начална страница на “Furs de Valencia”. Предполагаемата книга, която дон Винсенте е откраднал от Пацот, когото убил и заличил следите с пожар.

Източник на снимката: Уикипедия

Етикети:
·

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup

Menu Title