Първият и главен строител във Вселената, изградил самата нея, е Бог. В това са убедени вярващите. Но и дяволът се опитвал да издига свои строежи. В това също вярват много хора.
Така например, мнозина смятат, че прочутата Стена на Адриан между Англия и Шотландия – римска военна отбранителна структура, издигната по заповед на император Адриан (76г.-138г.), е построена от Сатаната.
Адриановата стена
Също така, той построил моста през река Рона в Авиньон, както и други „дяволски мостове“, включително прочутия Дяволски мост в Алпите, по който през 1799г. великият Суворов повел лично своите войници под огъня на френските войски на Наполеон.
Малкият дяволски мост над река Реус в Швейцария
За строителството на друг „дяволски мост“ разказват 2 статуи в Регенсбург (Австрия). Едната от тях е поставена под покрива на катедралата сред други фигури и има формата на човек, силно наведен напред – тя служи като улей за изтичане на водата. Другата се намира върху самия мост и представлява юноша с надпис: „Много е горещо!“ Легендата твърди, че строителят на моста твърдял как се е обзаложил със строителя на катедралата, че ще приключи работата си по-рано от него. С помощта на дявола победил, а съперникът му се хвърлил от покрива на катедралата и загинал. Надписът „Много е горещо!“ сочи не само необичайната суша през лятото на 1135г., но също така и адския огън, в който вече несъмнено горял грешникът, продал душата си на Сатаната за построения навреме мост.
Странното е, че дяволът използвал архитектурните си таланти дори за строеж на църкви и катедрали. Вярвало се, че плановете и ескизите за катедралите в Кьолн и Аахен са правени от Сатаната – а също и, че Аахенската катедрала била дори изцяло построена от него. Там многократно били наблюдавани полтъргайсти, призраци, някой неведнъж изтръгвал от ръцете на свещеника виното по време на литургия и го разливал по земята.
А в строежа на Кьолнската катедрала, който започнал през 1248г., взел участие Алберт фон Болщед, наричан Алберт Велики (1193г.-1280г.), професор по теология в Кьолн и Париж, изтъкнат учен по схоластика през своята епоха, известен с обширните си трудове по теология, философия и природни науки. След смъртта си, Алберт Велики бил почитан от доминиканските монаси, в чийто орден членувал. Но много хора го запомнили като злостен астролог, алхимик, чернокнижник и магьосник.
Катедралата „Нотр Дам дьо Шартр“, на 90 км от Париж, е забележителен шедьовър на готическата архитектура. И в същото време, това е единствената от френските катедрали, в която никога не са влизали крале, кардинали и епископи. Носели се упорити слухове, че основите на храма са положени от Сатаната. Историците свързват тези легенди с факта, че в древни времена на същото място имало светилище на друидите – жреците на древните келти.
Катедралата Нотър Дам дьо Шартър
През 1904г., дълбоко под хълма, върху който се издига катедралата, намерили „Черна мадона“ – фигура на Дева Мария с черно лице и сексуално оформени форми на тялото, което всички смятали за доказателство, че е направена от дявола.
„Черни мадони“ били открити и в много други църкви във Франция – например, в най-стария парижки храм „Сен Жермен дьо Пре“, построен през 542г. на мястото на светилище на древната египетска богиня Изида. Тамошната „черна мадона“ била почитана като Богородица до тържественото й изгаряне през 1514г. Заедно с нея отишли на кладата и всички свещеници от църквата.
Известно е също, че португалският мореплавател Вашку да Гама, преди и след своите експедиции до Индия, ходел да се покланя на „Черната мадона“ от пристанищното градче Назаре – статуя на Света Богородица, изработена от черно дърво.
Дяволът нерядко сключвал облози не само за качествено построяване на дадена сграда или съоръжение – но и за кратък срок на градежа. Задължен да построи църква за една нощ, той премествал на далечни разстояния цели гранитни скали, блокове и плочи от мрамор, понякога дори колони, откраднати от древни езически храмове, вековни дъбове и смърчове, метални греди. Така например, се твърди, че храмът „Св. Варвара“ в Бретан е построен буквално в рамките на една седмица. Много доброволци от местните жители взели участие в строителството и било документирано, че всяка нова смяна, идвайки на работа, се изумявала от невероятното количество работа, която предишната успявала да извърши.
Единственото, което дяволът старателно избягвал, е да украси сградата с кръст. Само веднъж сатанинският архитект поставил кръст върху катедрала, поръчана от шведския крал Свети Олаф. Но когато кралят се качил на покрива, с ужас видял, че това, което на хората долу изглеждало кръст, всъщност е златна фигура на лешояд с разперени криле.
Дяволът толкова се гордеел с архитектурния си талант, че веднъж призовал своя стар враг – архангел Михаил, на състезание кой ще построи по-красива църква върху планината Сен Мишел. Архангелът спечелил, но всъщност, наградата останала за Сатаната: архангелската църква била толкова красива, че била взета на небето, а на земята останала дяволската. Така че, до ден-днешен туристите се любуват на сатанинската постройка.
Сатаната изобразил самия себе си в образа на прочутата скулптура „Замисленият дявол“. Говори се, че го попитали: „Защо не се подпишеш като автор на тази статуя?“, на което дяволът отговорил: „Няма нужда. Всеки, който види това, ще разбере кой го е изваял“.
