Боговете били онези, които научили човечеството на писменост. Без този божествен подарък, за нас, смъртните, би било невъзможно да развием такова мощно и ценно умение. С тези, както и с други подобни определения, повечето древни общества са си обяснявали съществуването на писмеността
Маите вярвали, че техният бог и владетел на небесата Ицамна, е създателят на писмеността, точно както Один в Скандинавската митология е богът, който създал руните. Тот – египетският бог на мъдростта бил отговорен за създаването на египетските йероглифи. Гръцкият бог Хермес пък, създал гръцката азбука. Дори онези гърци, които имали по-рационално обяснение за произхода на азбуката, вярвали в образ, който макар че не е божествен, все пак е митичен – Кадъм – основателя и първия владетел на Тива.
Деванагари – писмеността, използвана за няколко индийски езика, също носи следа от божествена намеса в името си. На санскрит думата „deva” означава „божествен“, a “nigari” – „градска писменост“. Индийският бог Ганеша, който е изобразяван със слонска глава, бил считан за пазителя на писателите. Счита се, че санскритският епос „Махабхарата“ е написан от Ганеша, докато авторът Виаса му диктувал.
Китайците също свързвали създаването на писмеността с божественото. Лу Ксие пише, че митологичната фигура Фу Си, освен откривател на лова и риболова, бил смятан за създател на писмеността в древен Китай.
Произходът и развитието на различните ранни системи за писане никога не са описани от древните народи. Следователно съществува празнина в познанията им, която привлича всякакви митични и свръхестествени обяснения. За тях нямало друг начин, освен силите, превъзхождащи човечеството, да стоят зад зараждането на писмеността. Колко магическо и мощно трябва да е било изкуството на писането от гледна точка на древните народи?
В миналото вярващите са считали, че писмеността е божествен дар, че сме я получили, благодарение на сила, по-висша от човечеството. Днес повечето хора смятат, че всички тези легенди не се доближават по никакъв начин до рационалното, следователно и до истината, и че те са изобретение на хитри духовници, живели в древни времена. Някои от нас са склонни да подкрепят скептиците, защото изглежда, че тези легенди са съзнателно създадени и редактирани през поколенията. От друга страна е изкушаващо да се съгласим с онези, които вярват, че произходът на писмеността е толкова дълбоко погребан в човешкото минало, че изглежда няма как да е свързан с каквато и да било човешка намеса. Дали наистина боговете са ни дали писмеността или това са отдавна отминали легенди, в които никой вече не вярва? Изглежда отговорът остава да бъде даден само и единствено от нас самите и нашите вярвания.
Източник: ancient.eu
