Нашумялата напоследък „алтернативна история“ фактически е жанр от научната фантастика. Тя изобразява реалността такава, каквато би могла да бъде, ако историята в някоя от своите повратни точки би тръгнала по друг път… И макар, според баналната и изтъркана сентенция, Историята да не познава думата „ако“, днес десетки хиляди хора по цял свят с увлечение създават свои собствени уникални светове.
Първият алтернативен историк е не някой друг, а известният римски историк Тит Ливий, който разсъждавал как ли би изглеждал един хипотетичен поход на Александър Македонски към Рим през 323 г. пр. Хр. Според него, тази кампания би трябвало да завърши с пълен разгром на непобедимия пълководец, който в реалността никога не бил победен. Без съмнение, на римляните тази хипотеза доста се харесвала.
През XIX-ти век английският писател Исак Дизраели използва за първи път термина „алтернативна история“ в своята творба „Литературни куриози“, а малко по-късно – през 1849 г., написва книгата „История на събитията, които никога не са се случили“. През 1907 г. Джордж Тревелян издал книгата „Ако Наполеон беше спечелил битката при Ватерло“.
Но всички те били затъмнени от Арнолд Тойнби, който написал нашумяла статия за това, какъв щеше да бъде целият свят, ако Александър Велики не беше умрял във Вавилон. Колегите му оценили статията като шега на гений, но това само довело до размножаването на такива „шеги“ макар, че сериозната наука не признава подобни игри на ума.
Разцветът на алтернативната история е след Втората световна война, когато се появяват много книги от типа, например: „Ако Хитлер беше спечелил Втората световна война“. Истински пробив обаче настъпил през 1964 г. с появата на първата книга на Робърт Фогел – в нея той построил модел за бъдещето на САЩ без железопътни линии. Втората негова книга, написана през 1974 г., доказва, че робството в южните щати щяло да бъде доста рентабилно до 1950-те години, когато се появили комбайните за памук. Тоест, премахването на робството в САЩ било само по идеологически причини, а икономиката не играела никаква роля в това. За тези си творби Фогел получил Нобелова награда.
Роберт Фогел
Източник на снимката – Уикипедия
Разбира се, причините за едно или друго събитие са повече от достатъчни и не може да бъдат променени. И все пак може да се забележи, че в историята има моменти на нестабилност (точки на бифуркация), когато само един малък тласък е достатъчен, за да се гарантира, че целият по-нататъшен ход на събитията ще бъде напълно различен.
Известно е например, че един от предводителите на ІІ-ия Кръстоносен поход – император Фридрих Барбароса, се удавил, докато пресичал доста плитка река, защото бил облечен в тежка метална броня. След това армията му се върнала назад. Но какво ли е щеше да се случи, ако тогава не бил облякъл бронята?
Любителите на фантастиката обичат да размишляват какво ли щеше да се случи, ако в Първата световна война бяха победили не силите на Антантата, а Германия и Австро-Унгария. Или например, ако японците в Пърл Харбър бяха избегнали генералната си грешка да бомбардират не остарелите американски линейни кораби, а складовете с гориво, събирано там от американците повече от 10 години, след което да кацнат и превземат както самия остров, така и корабите в пристанището. Може би все пак войната отново ще бъде спечелена от американците – но все пак с такава хипотеза вариантите доста се размножават.
Разбираемо е защо се моделират най-често военни действия – на война се случват най-много неочаквани перипетии. Това дава богат терен за развихрената фантазия на създателите на компютърни игри. Например, създаден е „Светът на Великия диктатор“, където фашистката диктатура не е установена в Германия, а във Франция. Французите пък, заедно с Англия, губят Първата световна война – и сега отново са принудени да се сражават срещу Германия и Русия, която пък се управлява от император Михаил.
В широко рекламираната игра „Светът на танковете“ са разработени множество танкове от различни страни, като „конструкторите“ им ги оборудват по най-невероятен начин. Естествено, авторите на всички тези разработки просто губят контакт с реалността и затъват в своите измислени светове. Да речем, смесват напълно истинските чешки танкове „Шкода“ от 30-те години на миналия век с митични такива, които превръщат окончателно „алтернативната история“ в най-обикновена игра. Същото е и с корабите. Всеки, който иска да победи като японец в битката при атола Мидуей, просто добавя още тридесетина торпедоносеца на самолетоносача „Акаги“ – и готово!
Което само доказва, че „алтернативната история“, така или иначе, е преди всичко занимателна игра на ума. Е, ако пък някой иска да я превърне в истински исторически размишления – тогава нека да разсъждава какво ли щеше да представлява Европа, ако например, в нея нямаше железопътни линии? Може би и него го очаква Нобелова награда?
Каква ли щеше да е историята днес, ако наистина Хитлер бе спечелил Втората Световна Война?
