Някога Бланш била млада и красива дама от висшето общество, която произхождала от уважавано семейство. През 1876, когато била на 25 години, Бланш се влюбва в по-възрастен адвокат, който живеел близо до дома ѝ и искала да се омъжи за него. От това нейно решение обаче майката на Бланш остава крайно разочарована и се възпротивила на решението на дъщеря си. Тя твърдяла, че нейната дъщеря не може да се омъжи за „някакъв беден адвокат“ и решила да направи всичко по силите си, за да предотврати този брак.
Първоначално мадам Моние опитала да убеди дъщеря си да се откаже, след това директно ѝ забранила да се омъжи за адвоката, но нищо не успявало да отклони Бланш от взетото от нея решение. Младата жена нямала намерение да послуша майка си.
Тогава изведнъж Бланш изчезва. Никой от приятелите ѝ не знаел къде е, а когато били питани, майка ѝ и брат ѝ смъмряли нещо под носовете си и не давали определен отговор за местоположението на Бланш. Скоро младата жена била забравена. Годините отминали, адвокатът, когото Бланш обичала, починал, а нейната съдба се превърнала в мистерия. До един ден през 1901 година, когато полицаите в Париж получават странна анонимна бележка, на която пишело:
„Господин генерал, имам честта да ви информирам за едно изключително сериозно събитие. Говоря за една неомъжена жена, която е заключена в къщата на мадам Моние, почти уморена от глад и живееща сред гниещи отпадъци през последните 25 години – с една дума – в собствената си мръсотия.“
Подобни твърдения били шокиращи за полицаите. Написаното в бележката представлявало чудовищен сценарий и никой не вярвал, че мадам Моние е способна да извърши подобно нещо. Тя била уважавана гражданка на Париж, от аристократично семейство, награждавана множество пъти за щедрия си принос за града.
Въпреки това, веднага били изпратени няколко офицери, които да претърсят дома на мадам Моние. Тя отказва да ги пусне вътре и те са принудени да влязат със сила. При претърсването полицаите откриват малка, тъмна и отвратително миришеща стаичка, намираща се на втория етаж. И когато отварят вратата, те откриват Бланш Моние.
Или поне онова, което е останало от нея. Покрита с остатъци от храна и изпражнения, с буболечки навсякъде по леглото и по пода, 50-годишната Бланш тежала по-малко от 30 килограма. Недохранена, държана на тъмно и без какъвто и да било социален контакт в продължение на 25 години, Бланш изглеждала като изплашено животно, когато офицерите я отвеждат от мрачната стаичка. Майка ѝ е арестувана веднага, но умира в затвора само след 15 дни. Преди смъртта си, тя признава за нечовешкото си отношение към дъщеря си.
Полицаите са удивени и отвратени от видяното. Един от тях казва: „Нещастната жена лежеше напълно гола върху гниещ сламен матрак. Навсякъде около нея се беше образувала кора от фекалии, остатъци от месо, зеленчуци, риба и гнил хляб. Открихме буболечки, разложени върху леглото на госпожица Моние. Въздухът в стаичката беше толкова ужасен, а миризмата толкова силна, че не можехме да останем повече, за да продължим разследването“.
В статия по случая, публикувана в „New York Times” на 9.06.1901, пише: „Времето е минало и Бланш вече не е млада. Адвокатът, когото обичала, починал през 1885 година. През цялото това време, жената е била затворена сама в стаичка, хранена с останките от вечерята на майка си – когато изобщо получавала храна. Единствените ѝ приятели били плъховете, които изяждали втвърдените храни, които падали по пода и върху леглото ѝ. Нито един слънчев лъч не нахлувал в „подземието“ ѝ и можем единствено да предполагаме това, което е преживяла тази жена“.
Братът на Бланш – Марсел, е осъден на 15 месеца затвор, но по-късно е освободен, тъй като станало ясно, че той никога и по никакъв начин не е участвал директно в „наказанието“ на сестра си. Истинският автор на анонимната бележка, изпратена до полицаите, не е открит, но много хора предполагат, че именно Марсел е този, който я е написал, за да помогне на сестра си.
След като е освободена, Бланш е настанена в психиатрична клиника. Тя никога не се връща отново в обществото. Живее до 1913 година и умира в санаториум.
Имло е съучастници в тази история.Първият е брата на Бланш,който няма как да не е знаел че е заключена,но успява да се измъкне от провосъдието,защото е адвокатСпоменава се и прислужница,а вероятно са били повече от една,които също няма как да не са знаели.Бланш поне в началото на заточението си е викала и блъскала за помощ.Няма как хората живеещи там да не са я чували.След освобождението и са се появили съседи,които са казали че са чували виковете и.И това е най-ужасното в цялата история,от толкова хора,никой не се опитал да я спаси.Невероятно бездушие.Говорело се е също,че тя е родила момче от възрастния адвокат,което мистериозно изчезва скоро след раждането си.След този случай Бланш превъртяла и затова майка и брат и решават да я заключат,за да не ги позори повече.