Енхедуана (2284 – 2250 г.пр.н.е)
Дъщерята на акадския цар Саргон Велики Енхедуана получава титлата „ен жрица“ от баща си, за да докаже правото си да управлява империята. Енхедуана била обединителка. Шумерската цивилизация от южна Месопотамия била завладяна, но народите трябвало да образуват единна империя. Това било задача на Енхедуана, която като жрица, трябвало да използва религиозното си влияние, за да ги обедини.
Но тя не била известна само заради властта, която упражнявала. Енхедуана била писателка, призната като първия човек, който слага подписа си под свое произведение.
Историчката Аманда Форман пише за жрицата: „Преди Енхедуана писането било анонимно. Идеята за индивида и индивидуалното изразяване просто не е съществувала. Разбира се, имало е химни, песни, стихотворения и други произведения, но те били в резултат на групови усиля и били предавани най-вече устно. Енхедуана била първата, която поставя своя индивидуален печат върху религиозните химни, подписвайки се върху плочите. Това е вълнуващо, защото в продължение на хиляди години понятието „аз“ е отказвано на жените, дори след Енхедуана. И въпреки това, тогава е съществувала жена, която има невероятна власт и статут, и която иска да сложи името си под собствената си творба – преди близо 5000 години“.
Мурасаки Шикибу
Периодът Хейан (794 – 1185) е период на културно и артистично процъфтяване в Япония, през който се създават нови, по-нежни стилове в изкуството, фокусиращи се върху емоциите и афинитета към природата и смяната на сезоните. Мурасаки Шикибу била придворна дама и поетеса, която днес е смятана от мнозина за първия съвременен новелист.
Китайската писменост, както и някои аспекти от политическата структура на Китай, били възприети от японците през 7 век, както и елементи от китайското конфуцианство. В резултат на тези промени, японските жени били възпрепятствани да се учат да четат и пишат на китайски език, както и да участват активно в обществения живот.
Периодът Хейан е изключително важна част от историята на Япония. Тъй като жените били отдалечени от китайския език, те започват да развиват своя собствена форма на писане. Всъщност писменият японски език, който се използва днес, идва от тези японски жени, които го създават именно през този период.
Мурасаки Шикибу е смятана за една от най-великите поетеси от периода Хейан. Тя забавлявала всички в двора със своите произведения. Класическият роман „Сказание за Генджи“ е считан от мнозина за първия роман и той е превеждан и изучаван по целия свят.
Кристин дьо Пизан
Френската писателка Кристин дьо Пизан е автор на някои от първите феминистки произведения. Историчката Аманда Форман пише за Кристин: „Знаем, че преди нея е имало много жени философи, но за съжаление можем да прочетем техните произведения, благодарение на техните мъже колеги, които са ги издавали и разпространявали. Но Кристин дьо Пизан е специална и не само заради творбите си. Тя е първата жена, която се изправя срещу така наречените женомразци. Изморена от това да чете книги за жените от мъжки автори, които ги описват с пренебрежителни думи, дьо Пизан пише своя книга, за да покаже точния начин, по който жените мислят, чувстват и действат.“
Книгата на Кристин „Le Livre de la Cité des Dames” е написана в отговор на книгата на Жан дьо Мьон „Roman de la Rose” („Роман за розата“). В нея дьо Пизан защитава жените и твърди, че те трябва да бъдат разглеждани като ценни членове на обществото. И макар, че била вдовица с 3 малки деца, дьо Пизан успявала да се издържа чрез своето писане.
Нур Джахан
Императрицата на Индия Нур Джахан била 20-тата (и най-любима) съпруга на Джахангир – император от династията на Великите моголи. Харизматична, красива и добре образована, Нур Джахан била една от най-влиятелните жени за своето време, която използвала своята позиция и влияние, за да развива жените в страната, включително и да им дава земи и дарове за сирачетата.
Нур Джахан става императрица на 34-годишна възраст и в рамките на 9 години придобива всички права, които и съпругът ѝ има. Джахангир обичал алкохола и опиума и активно насърчавал съпругата си да поеме управлението на страната – нещо, с което тя се справяла изключително успешно.
Макар че през по-голяма част от времето Нур Джахан управлява чрез мъжете в двора, тя прави много, за да даде на жените публичност и гласност. Благодарение на нея женското облекло било променено, за да могат жените да се движат свободно и да се чувстват добре в жегите. Освен това насърчавала образованието сред жените. Нур Джахан е единствената императрица, чийто образ е изобразен върху сребърни монети – което доказва нейната сила и влияние.
