Всяка историческа епоха, колкото и да е значителна, трагична и жестока, оставя следите си не само в глобални постижения и икономически, военни и геополитически последици. Историята остава и в бита, в сферата на културата и в областта на изкуството, включително приложното. Тази нейна страна е най-добре отразена в различните колекции от исторически артефакти. Хладното оръжие на Третия райх е един от най-популярните и ценни елементи в сбирките на съвременните исторически колекционери.
На пръв поглед, в армията на високо развита индустриална държава през ХХ-ти век било напълно излишно и дори абсурдно да има на въоръжение хладно оръжие. Но в модерните армии то имало и има преди всичко атрибутивен характер: дан на традициите, нагледен начин за разграничаване по род войски и по звания, като символични награди и т. н.
Обаче, ножовете на Третия райх (както, впрочем, и на всички останали армии от Втората световна война) все още са обект на дискусии – тъй като са имали и реално бойно приложение в условията на ръкопашен бой. А не бива да забравяме, че и в специалните части на съвременните армии хладното оръжие (по-специално, ножовете, както и прочутите японски „шурикени“ – звездообразните бойни пластини за хвърляне), се използва без никакво колебание. Достатъчно е да си спомним прословутия нож на Рамбо, който е само реплика на реално бойно оръжие. Ако пък включим тук и днешните бойни арбалети, използвани от командосите във въоръжените сили на различни държави, става ясно, че хладното оръжие дори днес далеч не е изхвърлено от реална бойна употреба.
Нацисткото ръководство обръщало голямо внимание на традиционните символи – преди всичко на военните. Първо, хладното оръжие било символ на немската армия. След поражението през Първата световна война на Германия била разрешено да има само 100-хилядна войска – просто за поддържане на вътрешния ред в държавата. Ето защо, когато Хитлер идва на власт, възстановяването на армейските традиции и символика било важен елемент в неговата военна политика.
На второ място, хладното оръжие е подходящ отличителен знак за всяка милитаризирана структура: то дава представа за званието и ранга на офицера или боеца, определя неговата принадлежност към съответното военно ведомство и т. н.
В хитлерова Германия били създадени многобройни видове кортици (парадни ками-кинжали) и/или бойни ножове за почти всяка партийна и военна част. За да бъдат одобрени за използване, те трябвало да бъдат сертифицирани със знак за качество „RZM“ от Държавната контролна служба.
Оръжия на честта на Третия райх до 1945 г., тук камата на Херман Пистер SS-Номер: 29892. Уикипедия
Освен това, свои клейма слагали и отделни нацистки групировки. Отделен вид били ножовете и кортиците за различните родове войски – сухопътните, „Луфтвафе“ (авиацията) и „Кригсмарине“ (Военно-морския флот), както и за SA (щурмоваците на нацистката партия) и елитните гвардейски части SS. Такива ножове на Третия райх имали не само външни „дизайнерски“ особености, но и специални знаци с информационна стойност. Чрез тях можело да се разбере от коя регионална организация или военна единица е собственикът на оръжието. Например, върху кинжалите на SS бил отбелязван кодът на съответната бойна част.
Освен това, всяко ведомство притежавало официален девиз, който се нанасял върху острието. Ножовете на SA имали надпис „Всичко за Германия“, на SS – „Моята чест се нарича вярност“, на „Хитлерюгенд“ – старият германски имперски девиз „Кръв и чест“.
За съжаление, днешните колекционери са изправени пред доста трудности, защото сега са твърде разпространени фалшификати, копиращи хладното оръжие на Третия райх. Ето защо, трябва да се внимава за редица признаци, по които е възможно да се разграничат фалшивите нацистки кортици и ножове от истинските. Такива знаци са: очевидно ново оръжие, без драскотини, признаци на корозия и следи от зацапване; липса на специални обозначения, номера и надписи върху детайлите.
Трябва да се внимава и за клеймото върху оръжието; днес вече има доста каталози с клеймата на фирмите-производители на студено оръжие в Третия райх, които улесняват особено начинаещите колекционери, любители на историята.
