Слоновете са играли множество важни роли в човешката история. В някои култури слонът е почитано същество. В будизма например, в съновидението на майката на Буда, което предрича нейната бременност, присъствал бял слон. Други култури използвали огромната сила на животното в битки или за огромни строителни проекти – като похода на Ханибал през Албпите през 218 г.пр.н.е, при който се използвали 34 африкански слона, както и използването на животните при строителството на Ангкор Ват. Въпреки това, изглежда по-малко се знае за това, че слоновете били използвани и като екзекутори.
Екзекуцията чрез стъпкване от слон била форма на смъртно наказание при някои общества в миналото. Този метод понякога се използвал и от някои народи от Западния свят като за това свидетелства и римският историк Квинт Курций Руф, но най-често подобни екзекуции се извършвали в Южна и Югоизточна Азия и по-специално в Индия. Подобно наказание било наричано „gunga rao” и започнало да се използва през Средновековието. Популярността на този вид екзекуции продължила до 19 век и само благодарение на нарастващото присъствие на британците в Индия, извършването на това брутално наказание намаляло.
Най-често използваният начин, по който се извършвало наказанието било като се доведат няколко слона, които да стъпчат жертвата до смърт. Такива екзекуции били извършвани не само върху войници врагове, но и върху обикновени цивилни граждани, които извършвали престъпления като кражба, укриване на данъци или бунт. Понякога за наказанието били използвани и други животни, включително тигри, лъвове, крокодили и змии, но изборът на слон показвал, че животното е почитано и има нещо уникално в него.
В сравнение с другите животни, слонът е умен и се тренира лесно. Освен това, те можели да бъдат научени да изтезават престъпниците или да ги убиват бавно. Например на един слон понякога му било заповядвано да размаже крайниците на жертвата, преди да прекрати страданията му като размаже черепа му.
Френският лекар и пътешественик Франсоа Берние става свидетел на подобна екзекуция, когато е в Делхи по време на управлението на Моголската империя. По-късно той пише, че слоновете били обучени да разкъсват на парчета жертвата си, с помощта на „остриета, закрепени за бивните им“. Но употребата на слонове за извършване на подобни брутални екзекуции имало и друго, символично значение – това демонстрирало, че наказващите имали контрол над природните сили.
Екзекутирането чрез стъпкване от слон било практикувано и в други азиатски страни. В Шри Ланка например, слонове, използвани за наказание, също били снабдени с остриета на бивните си, но вместо да реже жертвите си, слонът наръгвал престъпника и след това „пренареждал“ органите му.
В бившето кралство Сиам (днешен Тайланд) слоновете били обучавани да хвърлят жертвите си във въздуха, преди да ги смачкат до смърт. В кралство Кочин-Чайна (днес южен Виетнам) престъпниците били връзвани към кол, докато слонът ги смаже го смърт.
Подобна форма на екзекуция била брутална и ужасяваща, но демонстрирала сила и мощ, както и важността на слоновете в обществото.
