background img
мар. 8, 2018
3090 Views

Армагедон и последните времена

Автор:

По времето на римския император Домициан, в края на І-ви век (81-96 гг.), на далечния гръцки остров Патмос в Егейско море бил заточен един от първите християни – светият апостол Йоан Богослов. На този остров му била ракрита такава космогонна тайна на нашия свят, която до ден-днешен вълнува много хора, предлагащи най-различни тълкувания и начини за нейното разгадаване.

Йоан Богослов посочил конкретното място, където ще се състои решителната битка между Доброто и Злото.

Той описва това по следния начин: един ден чул гласа Божий като тръба, който казал: „Аз съм алфата и омегата… и туй, що видиш, напиши на книга и изпрати на църквите“. След това пред Йоан се появила грандиозна виртуална, както бихме казали днес, картина на предстоящия катаклизъм. Тази катастрофа трябва да сложи край на сегашния грешен свят.

По-късно всичко, разкрито във видението, Йоан описал в книга, известна на света като “Апокалипсис или Откровение за съдбите на Църквата и света”. Това е последната книга на Библията, която е и най-трудна за разбиране.

Изследователите отдавна правят опити да дешифрират алегориите на Йоан и да намерят зад тях реални исторически събития. Те гадаят какво се крие зад един от основните образи в тази алегория – „вавилонската блудница”, облечена в пурпор и перли, или пък какво означава „звярът със седем глави”, който се наслаждава на кръвта на светите праведници. Повечето учени са склонни да вярват, че фантасмагоричната картина на Откровението отразява безчинствата на император Нерон, неговата безмилостна война с невъоръжените, но силни духом ранни християни, макар същата картина да се наблюдава и по времето на Домициан.

Според повечето историци като „вавилонска блудница“ Йоан обозначава развратния Рим, а името на Нерон кодира в „числото на Антихриста“ – 666. В неясни, но изключително експресивни и живописни образи и символи авторът на „Апокалипсис“ предсказва на Рим разруха, глад, огън, запустение. Като имаме предвид по-нататъшната трагична съдба на империята след нахлуването на варварите по време на миграцията на варварските племена от т. нар. „Велико преселение на народите“, може да се каже, че предсказанието излязло учудващо точно.

Други изследователи смятат, че пророчеството на Йоан Богослов е превод на гръцки на някакви фрагменти от древни, слабо известни източници. В образа на Вавилон, “град, който седи на много морета”, те виждат паралел с платоновата Атлантида; и понеже Йоан говори за 10 царства, охотно припомнят 10-те царства в Атлантида, описани от Платон. Позоваването на „червения звяр” според тях символизира червеното море на залеза, т.е. Атлантика, както древните писатели често наричали ​​океана „на запад“. Те напомнят, че трудовете на Платон били добре известни в епохата на ранното християнство и затова Йоан Богословът би трябвало да е запознат с тях.

В „Апокалипсис“ има и следното описание: „И видях да излизат от устата на змея и от устата на звяра и от устата на лъжепророка три нечисти духа, подобни на жаби: това са бесовски духове, които вършат личби; те отиват към царете на земята и на цялата вселена, за да ги съберат за война в онзи велик ден на Бога Вседържителя. (Ето, Аз ида като крадец: блажен е, който бди и пази дрехите си, за да не ходи гол, и да се не виждат срамотите му.) И ги събра на мястото, наречено по еврейски Армагедон”. (Откровение 16: 13-16).

С други думи, Йоан определя конкретно място на нашата планета, където ще се случи последната вселенска битка между силите на Доброто и Злото, ще се състои най-голямото сражение. Оттогава насам изразът „Армагедон” обозначава идеята за края на света, за последната и окончателна война.

В същото време Армагедон, за разлика от другите образи на свети Йоан Богослов, има съвсем конкретно обяснение и място на географската карта. Става въпрос за равнината Мегидо, известна още като Мегидон или Армагедон. Тази права и широка зона, разположена в североизточната част на Израел, се нарича още Израилската долина. Тя разделя планините на Галилея от тези на Самария, образувайки своеобразен коридор между река Йордан и низината при залива Хайфа. Апостол Йоан назовал това място вероятно просто защото за него то било най-близкият символ на войни, битки и смърт.

По долината минава част от морския търговски път (Via Maris) от Нил до Ефрат, покрай който имало много градове, включително крепостта Мегидо. Именно за този важен път още от древни времена неведнъж се водели битки. Именно тук през 1457 г.пр. Хр. се състояло първото в историята документално описано сражение между войските на египетският фараон Тутмос III и коалицията на ханаанските княжества.

Оттогава в долината Мегидо били водени десетки битки, много от които са описани в Библията.Около 1004 г. пр. Хр. евреите воювали с филистимците. В тази война цар Саул и синът му Йонатан били убити. Филистимците изложили труповете им върху стените на град Бейт Шеан, недалеч от Мегидо.

През 732 г.пр. Хр. асирийският цар Тиглатпаласар III, след като прекосил Израилската долина, завладял Галилея и я превърнал в своята провинция. През 609 г. пр. Хр. тук загинал еврейският цар Йосия.

Но битки в тази долина се описват не само в Стария завет. През 1799 г. Наполеон Бонапарт при Мегидо побеждава войските на Османската империя, а през 1918 г. турците търпят поражение от английския генерал Едмунд Аленби – тази битка се смята за последното класическо сражение с използване на кавалерия, която англичаните включили успешно в боя.

Руините на Мегидо отдавна са изследвани от археолозите. Изкопките наброяват 26 културни слоеве, които формират хълм с височина 60 метра. Градът е съществувал още в ІII-то хилядолетие пр. Хр. и бил обграден с крепостна стена, широка 8 метра. Сред руините се намират останките от огромните конюшни на цар Соломон за 500 коня. Запазени са и асирийски зърнохранилища, дълбоки 7 метра, с винтова стълба, изсечена в стената.

Недалеч от Мегидо (Армагедон) се намира планината Тавор – мястото, където се е извършило Преображението Христово. Трудно е да си представим, че в подножието на тази свещена планина ще се осъществи страшното пророчество на апостол Йоан Богослов. Но, ако отново си спомним съдбата на Римската империя, ще се убедим, че неговите  предсказания имат свойството да се сбъдват.

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Здравей, ако искаш да получаваш известия по имейл за най-нови публикации в Iskamdaznam.com

Powered by WordPress Popup

Menu Title