По време на Четвъртия кръстоносен поход войските на рицарите-кръстоносци, предвождани от венецианския дож Енрико Дандоло, превзели и разграбили Константинопол (1204 г.). Друго владение на Византия – остров Крит, останал във владение на Бонифаций Монфератски, един от лидерите на кръстоносците. Скоро обаче, Бонифаций отстъпил острова на Венеция, чиито търговци започнали жестока експлоатация на критяните.
В продължение на повече от 150 години венецианците трябвало да потушават многобройни бунтове на местните гърци, ръководени от потомците на старата византийска аристокрация. Венецианците успели да се закрепят само на тясна ивица земя в северната част на Крит, където били основните пристанища. Останалата част от територията, особено недостъпните райони, била под контрола на византийците, които държали „латинците“ в постоянно напрежение. На венецианците се налагало постоянно да вдигат войниците си под тревога или да се опитват да сключват примирия с византийските аристократи, за да ги привличат на своя страна. Тези усилия обаче рядко давали резултати. Гърците упорито продължавали да се бунтуват. Особено силно възмущение избухнало, когато венецианците започнали гонения срещу Православието – затваряли черкви, прогонвали свещеници от острова и т. н. Местните жители не губели надежда, че един ден ще успеят да се завърнат отново в империята: през 1261 г. Византия била възродена и критяните с гордост смятали себе си за носители на нейните духовни и политически традиции.
Повод за най-голямото въстание бил конфликтът между дожа на Кандия (официалната титла на владетеля на Крит от 1214 до 1669 г.) и богатите венецианци.
На 8 август 1363 г. Леонардо Дандоло (потомък на Енрико Дандоло) събрал в двореца си представители на 70 благородни венециански семейства и обявил въвеждането на нов данък за реконструкция на пристанището. Аристократите рязко възразили, затворили се в катедралата „Свети Тит“ и категорично отказали да плащат „пристанищния данък“. Освен това, бунтовниците заплашили да се оплачат от Дандоло на членовете на венецианския сенат. Но Дандоло бил непреклонен. Той наредил данъкът да бъде събиран под страх от смъртно наказание и конфискация на имуществото на онези, които откажат.
На следващия ден суровият дож бил свален от власт. Заедно с него и привържениците му се лишили от своите длъжности. Седмица по-късно въстанието обхванало целия остров. За нов дож бил избран Марко Градениго, който започнал преговори с Генуа – вечната съперничка на Венеция в Средиземноморието. Същността на преговорите била проста: бунтовниците помолили генуезците да поемат власт над острова. В същото време решили да се споразумеят с местното население за съвместни действия, в случай, че венецианският сенат (в което нямало съмнение) изпрати войници, за да потушат бунта. Православните гърци отново получили възможност да служат свободно в храмовете си и затова подкрепили бунтовниците. Любопитно е, че в противовес на крилатия лъв на свети Марк (символа на Венеция) бунтовниците обявили за свои небесен покровител свети Тит, ученик на апостол Павел и пръв християнски епископ на Крит.
Реакцията на Венеция на новината за въстанието била стремителна: до папата, краля на Кипър Пиер I, византийския император Йоан Палеолог, унгарския крал Людовик, властите на Генуа и рицарите-хоспиталиери на остров Родос били изпратени посланици с молба, в никакъв случай да не подкрепят бунтовниците. Повечето от тези, към които се обърнала Венеция, обещали да не се намесват.
В началото на април 1364 г., след обичайната зимна почивка, за Крит отплавали венециански пехотни и кавалерийски части, както и инженери, с умения в обсадата на градове. На 7 май войските слезли на брега недалеч от критската столица Кандия и три дни по-късно я превзели. Много венециански бунтовници, както и православни гърци, страхуващи се от отмъщение, се оттеглили към планините в централната част на острова. Марко Градениго и двама негови съветници били обезглавени. Във Венеция били изпратени куриери, които да разкажат на сената и на жителите на града за победата, която там била отбелязана с традиционното в такива случаи празненство.
„Въстанието на свети Тит“ продължило почти още 4 години – а начело на „втората вълна“ застанали потомците на гръцките аристократи, които влизали в битките под знамената на Византийската империя и си поставили за основна цел да възстановят предишния ред и начин на живот.
Венецианците успели с големи усилия да потушат бунта чак през 1368 г. През следващите десетилетия, чак до 1453 г., положението на православните християни на Крит оставало незавидно. Едва след превземането на Константинопол от турците през 1453 г., венецианците, страхувайки се от про-турски настроения сред критяните, смекчили натиска върху православната църква и започнали да търсят общ език с гръцкото население на острова.
Венецианските райони на Крит през XIII век
Административно деление на Крит през XV век.
Венецианската крепост Кулес в Ираклион
