По време на Четвъртия кръстоносен поход войските на рицарите-кръстоносци, предвождани от венецианския дож Енрико Дандоло, превзели и разграбили Константинопол (1204 г.). Друго владение на Византия – остров Крит, останал във владение на Бонифаций Монфератски, един от лидерите на кръстоносците. Скоро обаче, Бонифаций отстъпил острова на Венеция, чиито търговци започнали жестока експлоатация на критяните.
В продължение на повече от 150 години венецианците трябвало да потушават многобройни бунтове на местните гърци, ръководени от потомците на старата византийска аристокрация. Венецианците успели да се закрепят само на тясна ивица земя в северната част на Крит, където били основните пристанища. Останалата част от територията, особено недостъпните райони, била под контрола на византийците, които държали „латинците“ в постоянно напрежение.
На венецианците се налагало постоянно да вдигат войниците си под тревога или да се опитват да сключват примирия с византийските аристократи, за да ги привличат на своя страна. Тези усилия обаче рядко давали резултати. Гърците упорито продължавали да се бунтуват. Особено силно възмущение избухнало, когато венецианците започнали гонения срещу Православието – затваряли черкви, прогонвали свещеници от острова и т. н. Местните жители не губели надежда, че един ден ще успеят да се завърнат отново в империята: през 1261 г. Византия била възродена и критяните с гордост смятали себе си за носители на нейните духовни и политически традиции.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
Вход Регистрация
