В продължение на векове астрономите търсят нови планети в нашата Слънчева система. Има ли десета планета, която чака да бъде открита или опитите ни да я открием са напразни?
На 22.12.1859 френският математик и астроном Юрбен Льоверие от Парижката обсерватория отваря писмо, което е получил от мъж на име Едмънд Лескарбьол. Лескарбьол бил лекар и се занимавал с астрономия непрофесионално. Според писмото, на 26.03 същата година, лекарят наблюдавал кръгло черно петно, движещо се около Слънцето в продължение на час и 25 минути.
Льоверие оставил писмото настрана. Ако това, което лекарят твърдял, е вярно, прогнозите на Льоверие за съществуването на непозната планета в Слънчевата система (в орбита на Меркурий) щели да бъдат потвърдени. Това не било първият път, в който Льоверие предвиждал съществуването на непозната планета. През 1781 немско-английският астроном Уилям Хершел забелязал необикновена звезда, която по-късно се оказала нова планета – първата, открита от древни времена насам. Планетата, разположена отвъд Сатурн, получила класическото име Уран.
Юрбен Льоверие
През 1846 Льоверие забелязал нередности в движението на Уран и предсказал, че отвъд нея трябва да има друга, непозната планета, която причинява смущението. Той успява да предскаже местоположението ѝ и едва тогава тя е забелязана в небето от немските астрономи Йохан Гал и Хайнрих д‘Арест.
Льоверие, който не се стремил да избягва публичността, предложил Уран да бъде преименувана на Хершел, а новата планета да е кръстена на него. За негово съжаление, британският математик Джон Кауч Адамс прогнозирал местоположението на планетата почти година преди Льоверие. Двамата мъже си споделят заслугите за откритието ѝ, а планетата получава името на римския бог Нептун.
Льоверие силно искал да получи заслуги за откриване на планета, затова обръща телескопа си към другия край на Слънчевата система. Той забелязва, че движението на Меркурий също има смущения. Тогава той предсказва, че има малка планета, по-близо до Слънцето, отколкото Меркурий, а наблюдението на лекаря можело да служи като доказателство за това негово твърдение.
След като открива колега, който да се яви като свидетел, Льоверие се запътва към градчето, в което живеел лекарят. Без да се представи, Льоверие веднага изисква от доктора да му каже каква е причината, поради която той е стигнал до това абсурдно заключение, че е наблюдавал планета в близост до Меркурий. Лекарят обяснява в детайли случилото се. Льоверие, вече убеден в историята, разкрива самоличността си пред объркания лекар.
Астрономите от цял свят били развълнувани относно новата планета на Льоверие. Той изчислил, че размера на планетата е 1/7 от този на Меркурий и твърдял, че тя ще бъде видима през април и през октомври. Льоверие решил да предотврати проблемите, които имал с Нептун, затова предлага новата планета да бъде наречена Вулкан.
Астрономите започват да наблюдават небето усърдно в желанието си да видят Вулкан в периода, през който Льоверие изчислил. Но скоро те се разочаровали – Вулкан така и не се виждала. До края на 19 век повечето от астрономите вече не вярвали в съществуването на планетата, а в началото на 20 век теорията на относителността на Айнщайн обяснила как изкривяването на време-пространството би могло да причини смущения в движението на Меркурий. С това надеждата, че планетата Вулкан съществува и може да бъде видяна, угасва напълно.
След откриването на Нептун множество астрономи започват да търсят нови планети в Слънчевата система. Съществуването на Нептун не обяснявало смущенията в орбита на Уран. Най-упоритият сред учените бил Пърсивал Лоуъл, който твърдял, че е наблюдавал „канали“ по повърхността на Марс и прекарва целия си живот в потвърждаване на своите наблюдения. По-късните наблюдения на други астрономи обаче отричат, че на Марс има „канали“. През 1929 (13 години след смъртта на Лоуъл) астрономът Клайд Томбо е нает от обсерваторията „Лоуъл“, за да продължи търсенето на нейния основател Пърсивал Лоуъл.
Пърсивал Лоуъл
Почти година след започване на работа, Томбо разглежда снимки, направени през януари 1931. Когато ги сравнява,той забелязва, че една от „звездите“ на снимките се е преместила. Тъй като звездите не се „движат“ по отношение на останалите звезди в ненето, обектът трябвало да бъде астероид, комета или нова планета. Други наблюдения потвърждават, че обектът наистина е планета, намираща се отвъд Нептун. Тази планета получава името Плутон. Планетата „X” била открита.
Но наистина ли е така? Учените смятат, че за да се обяснят смущенията в орбитите на Нептун и Уран, тази „X” планета би трябвало да бъде с маса поне 6 пъти по-голяма от масата на Земята, а наблюденията показват, че Плутон е доста по-малка.
Томбо продължава да търси друга планета „X” в продължение на 13 години, но без успех и в крайна сметка решава, че десета планета няма. „Наблюдавах 70% от небето и ако тя съществуваше, щях да я открия“ – казва той.
На 28.11.2000 астрономи откриват нов член на Слънчевата система – в пояса на Кайпер. Обектът е наречен Варуна и макар че е по-малък от Плутон и не се счита за планета, Варуна доказва, че биха могли да съществуват множество все още неоткрити обекти в Слънчевата система.
