Чернобог
Сред всички славянски божества, Чернобог е може би този, от който всички се страхували най-много. Той е богът на нощта, хаоса, нещастието и зимата, който събира всички злини по света. Хората вярвали, че неговата мощ била най-голяма със започването на зимното слънцестоене, когато нощите са най-дълги и намалява, когато пуква пролетта и властта отива в ръцете на Белобог – богът на светлината, доброто и лятото.
Чернобог и Белобог се разглеждат като противоположни божества, макар че се вярвало, че светът е създаден, благодарение на общите им усилия. Макар олицетворяващ тъмнината, Чернобог в никакъв случай не бил по-малко почитан от славяните, тъй като на смъртта, хаоса и нещастието се гледало като нещо, което е част от ежедневието.
Коатликуе
За да разберем по-добре богинята Коатликуе, трябва да разгледаме по-обстойно начина, по който ацтеките гледали на света. Те вярвали, че Земята е в своята пета ера. За да могат ерите да продължават да се сменят напред и дните да минават, Слънцето имало нужда от жертвоприношения. Това е и причината, поради която испанците гледали на ацтеките като на диваци и кръвожадни варвари, почитащи демони.
Според легендата, преди зората на петата ера Коатликуе била богиня на земята, обитаваща храма на върха на планината Коатепек, когато от небето паднало едно перо. Това довежда до нейното забременяване и раждането на могъщия бог на войната и слънцето – Хуитцилопочтли (Huitzilopochtli).
Чувайки това, дъщерята на Коатликуе – Coyolxauhqui (символизираща Луната) събира 400-те си братя (символизиращи звездите в небето), за да убият Коатликуе. За щастие един от братята се смилява над майка им и я предупреждава за атаката. Тогава Хуитцилопочли се ражда напълно пораснал и с меч в ръка, и убива атакуващите, включително сестра си като това символизира победата на Слънцето над Луната и звездите.
Сехмет
Сехмет е египетската богиня на войната и разрушението, която имала лъвска глава. Тя се появява, след като богът на слънцето Ра бил толкова недоволен от непокорността и злината на човечеството, че изважда окото си и го хвърля към хората. Окото се превръща в Сехмет, която в яростта си започва да убива хора и да пие кръвта им. Когато Ра вижда това, той решава, че трябва да успокои Сехмет и превръща р. Нил в смес от бира и плодови сокове – така че да прилича на кръв и примамва Сехмет да пие от нея.
Сехмет се опиянява и заспива. Тогава Ра я превръща в по-добрата богиня Хатор. Хората били благодарни на Ра и организирали фестивали в негова чест, но трябвало да извършват свещени ритуали пред статуята на Сехмет по два пъти дневно всеки ден, за да я омилостивят.
Хел
В скандинавската митология Хел е богинята на подземния свят и вероятно името ѝ идва от думата Hell, която означава ад. Викингите вярвали, че тя е пазителка на подземното царство и отговаряла за онези, които умирали от болест или от старост. Хел била дъщеря на Локи и Ангрбода, а братята ѝ са вълкът Фенрир и змията Йормунганд. Половината от тялото на Хел е живо, а другата мъртво. Хората вярвали, че с нейното раждане на света дошли и болестите.
Мориган
В келтската митология Мориган е богинята на войната, битките, съперничеството и плодородието. Според някои източници тя е била един бог, а според други Мориган има три лица – нейните сестри богини – Бадб (гарван), Мача (суверенитет) и Неман (ярост).
Вярвало се, че Мориган (сама или със сестрите си) се явявала преди битка и измивала бронята и оръжията на онези, които ще бъдат убити в предстоящото сражение. Затова често се свързва с Валкириите, които хвърляли пера към онези, чиито живот скоро щял да приключи. Валкириите пренасяли душите на загиналите в следващия свят – Мориган също правела това.
Елрик
Елрик е първото създание на Улген – богът създател, почитан от тюрските, монголските и хунските народи. Елрик се свързва със създаването на света, но той е и този, който учи хората нa грехове, а по-късно е приеман като бог на подземното царство, тъмнината и е съдия на мъртвите.
Един ден Улген видял парче кал в океана и решил да му вдъхне живот. Така се появил Елрик, но тяхната връзка била необикновена, защото Елрик бил ръководен от гордост. Той искал да бъде равен със своя създател.
Според една от легендите, докато Улген създавал хората от глина, той осъзнал, че не може да им вдъхне живот и отива при всемогъщия Кудай, за да поиска помощ. Той оставил едно „голо“ куче (без козина) като пазач. Тогава Елрик подкупва кучето, обещавайки му златна козина и започва да плюе върху „бездушните“ хора като по този начин ги осквернява. Когато се връща и вижда стореното, Улген обръща глинените парчета обратно – затова хората имат слюнка вътре в себе си, а не отвън.
