Сладоледът е много древно лакомство. Той е изобретен по време на най-старите азиатски цивилизации – в Месопотамия и Китай. Обичали да хапват сладолед Александър Велики, Наполеон и Джордж Вашингтон. Има няколко заявки за неговото патентоване. Но в исторически план, общо взето, се смята, че е създаден преди повече от 5000 години.
Още през дълбоката древност в богатите китайски домове на масата се сервирали десерти, напомнящи сладолед – заможните китайци ядели сняг и лед, смесени с парченца портокали, лимони и зърна от нарове. Някои китайски императори дори правели собствени рецепти за смесване на лед и мляко. Дълго време те били укривани и строго пазени като важна държавна тайна.
Също така, охладени вина, сокове и млечни продукти консумирали древните гърци, а след тях и други цивилизации. Хипократ препоръчва сладолед за укрепване на здравето.
По време на походите си в Индия и Персия със сладолед се угощавал най-великият пълководец на древността – Александър Македонски. По негово време измислили още и как да замразяват плодове в снега. Изпращали роби за сняг в планините, като организирали специални щафети, за да не се стопи. Между другото, именно на войниците на Александър Велики хрумнало да добавят вино, мед и мляко към снега с плодове.
Сняг и лед за приготвянето на плодови напитки използвали също и в древния Рим. В книгата си „За кулинарията“ известният римски гурман Апиций за първи път споделя опит в производството на разхладителни напитки.
От Алпите докарвали лед за император Нерон. Снимка – Уикипедия
Със студени десерти завършвали трапезите на император Нерон, който заповядвал да му носят планински лед и да го смесват с плодови добавки. В неговата епоха (І-ви век сл. Хр.) охладените и подсладени сокове вече се използвали много широко. Снегът за тяхното приготвяне бил доставян от далечни алпийски ледници, а за дългосрочното му съхранение строели големи ледени изби.
Със сладоледа са свързани множество интересни истории. Например, през 780 г. сл. Хр. арабският халиф Ал-Махди успял да достави в Мека цял керван камили, натоварени с планински сняг. Друг удивителен факт е, че през 1040 г. за трапезата на султана в Кайро докарвали всеки ден сняг от планините на Сирия, за да се приготвят напитки и сладолед.
Очевидно до идеята за сладолед достигали, както и в Китай, там, където горещите местности съседствали с райони с минусови температури. Тази комбинация е присъща за южните страни, в които има планински масиви. Например, в Иран, където планините заемат повече от половината територия на страната. Известно е, че там от древни времена се научили да използват рационално леда и снега. В пустинните зони, където дневната температура може да достигне 40°C, е необходимо храната да се охлажда по някакъв начин, в противен случай бързо се разваля. За целта персите изграждали „якхчали“ – дълбоки изби, чиито тавани, стени и подове се покривали с дебел слой термоизолационна смес. Тя била съставена от яйчени белтъци, пясък, глина, козя вълна, пепел и вар. Когато тази смес изсъхвала, ставала и водонепроницаема.
За да се сведат до минимум топлинните загуби, входът на „якхчала“ бил обърнат на север и поставен на тъмно, хладно място. Такива складове се запълвали с вледенени блокове сняг, донесени от планините. Използвали ги за приготвяне на десерта „фалуде“, който наподобява сладолед – смес от юфка, плодове, шам-фъстъци, розов или лимонов сироп с фино натрошен лед. Фалуде до ден-днешен е традиционен десерт в Иран, Индия и Пакистан.
