Наскоро руският президент Владимир Путин съобщи за цяла серия от 6 нови руски стратегически оръжия последно поколение. Сред тях се отличава междуконтиненталната балистична ракета „Сармат“, наследница на прочутата „Воевода“ (по класификацията на НАТО – „Сатана“). Ракетата има впечатляващи бойни характеристики, но те са интересни повече за любителите на чисто военния аспект на това страховито оръжие. А по-любознателните биха могли да бъдат озадачени още от самото й название: защо точно „Сармат“? Въобще, кои са сарматите, та са заслужили такава чест?
През V-ти век пр. Хр. Херодот нарича племената на изток от река Танаис (Дон) савромати – „гущероглави“. Ломоносов смята, че от тях произлезли славяните. Полските шляхтичи твърдели, че са техни преки потомци. През ІІІ-ти век пр. Хр., в описанията на древните географи, сарматите се появяват на същата територия. Затова се смята, че „савроматите“ на Херодот са, всъщност, именно те.
Сарматите нахлуват активно в европейската история именно през ІІІ в. пр. Хр., когато нападат и прогонват непобедимите дотогава скити от черноморските степи. В северния Черноморски район те заемат водеща позиция в продължение на четири века – до II век сл. Хр., когато били изтласкани от други чергарски племена.
Вероятно никога не са били един цялостен народ, а група от войнствени, най-вече ираноезични племена – сармати, алани, роксолани, аорси. За съжаление, римляните и гърците, от чиито произведения черпим почти всички известни данни за тях, не ги описват подробно.
Сармати на римски релеф, втората половина на втория век от н.е. Източник – Уикипедия.
В сарматските погребения, а и не само в тях, археолозите понякога намират черепи с удължена задна част. Някои експерти предполагат, че сред сарматите може да е имало обичай за изкуствена деформация на черепа. В териториите на северното Черноморие, Кубан и Северен Кавказ този обичай е наблюдаван от XXII-ри до VII-VI вв. пр. Хр.
Херодот пише, че сарматите са произлезли от бракове между скити и амазонки. Оттогава насам амазонките в описанията на народите, живеещи на север от Черно море, често съседстват със сарматите. Този факт бил особено интересен за древните писатели, тъй като жените на сарматите имали необичайно много права за онова време – участвали в обществения живот, в свещени ритуали и дори в битки.
Сарматите са смятани за новатори в техниката на конната битка. Това се осигурявало с два вида оръжия – дълго тежко копие и дълъг меч. Преди тях кавалерията на степните чергари била леко въоръжена и конните стрелци осигурявали превъзходството си над пехотата най-вече с масирани атаки. Тежката кавалерия, въоръжена с щитове и къси мечове – „акинаки“, била малобройна и играела ролята на последен резерв.
Сарматите първи сред номадските племена започнали да използват дълги мечове, до 130 см. По-късно към меча се добавило тежко копие – „contus sarmaticus“. Дължината му била 3 или повече метра и трябвало да се държи с две ръце. Така за щита просто не оставала ръка, затова и единствените предпазни средства на сарматския воин били шлемът и плетената ризница. Пробивната сила на конник с такова копие била изключително голяма. При първия удар боецът можел да прониже неколцина души едновременно, след което хвърлял копието и изваждал дългия си меч. Най-вероятно сарматите са заимствали този вид кавалерия от партите, а по-късно такива конници се превърнали в елита на византийската армия – катафрактите.
В южната част на Русия – Кубан, в Северен Кавказ и в Украйна сарматите са оставили много следи. Преди всичко, това са надгробни могили с височина до 5 метра. Погребенията под тях са много богати. Златни гривни, фиби-брошки, колиета, бронзови огледала придружавали мъртвите. Също така, в могилите има оръжия и украшения за коне – но конски кости там са по-скоро изключения, а не правило. Украшенията са богато орнаментирани. Сарматските майстори-златари били твърде изкусни, умеели да изработват златна жица. Фигурите на животни – хищници, дракони, копитни, обикновено са изобразявани в динамични, виещи се пози. Не е напълно ясно къде са живеели тези занаятчии; вероятно във все още неоткрити сарматски укрепени селища.
Източник – Уикипедия
Археологическите паметници на сарматите изчезват през III – IV в. сл. Хр., което учените свързват с нахлуването на готите в северното Черноморие начело с легендарния им вожд Германарих – основател на готската държава. Вероятно сарматите, под формата на по-малки племена – например, аланите, отстъпвали под натиска на готите и хуните на юг, към Балканите. Оттам достигнали чак до Испания, където били подчинени от вестготите няколко века по-късно.
През XV-XVII вв., когато се формирали съвременните нации, интересът към писанията на древните гръцки и римски писатели нараснал значително. В своите произведения политолозите от ранната модерна епоха започнали да търсят произхода на своите държави и нации. И ако за повечето западноевропейски страни общият предшественик е Римската империя, а за германците – победоносните древногермански племена, поляците започнали да търсят своите предци сред сарматите.
В Полша това довело до създаването на цяла идеология – сарматизъм, която представлява своеобразен генетичен мит. Полските шляхтичи се смятали за потомци на сарматите, а също били сигурни, че гербовете им са копирани от сарматските „тамги“ (родови тотеми). Това породило стремежа на шляхтата към свобода, републиканизъм, източна любов към разкоша, заимстване на културата на барока и доминиране на католицизма, което прераснало в идеята за месианството на Реч Посполита (средновековната Полша). Общото на тази идеология със сарматите било само името – но тя значително допринесла за интереса към тях.
На свой ред Русия, базирайки се на историческите ареали на обитаване на сарматските племена, ги смята за свои древни предшественици – оттук и названието на съвременната мощна ракета. Както виждаме, „сарматите“ се завръщат – и то, както винаги в своята история, по далеч не мирен и кротък начин.
