Хера, съпругата на Зевс и кралица на древните гръцки богове, символът на идеалната жена, е богиня на брака и семейството. Въпреки това, тя може би е най-известна със своята ревнива и отмъстителна природа, а гневът ѝ най-често бил насочен към любовниците на мъжа ѝ и тяхното незаконно потомство. Самата Хера обаче била една от малкото богини, останали верни на своя любим и затова се превръща в символ на моногамията и верността.
В гръцката митология Хера е дъщеря на Кронос и Рея, и майка на Арес (богът на войната), Хеба (богинята на младостта) и Елития (богинята на раждането) – всички от които, са деца от Зевс. Освен това, след като веднъж се скарва със Зевс, Хера ражда сама Хефест (богът на огъня). Когато обаче Хефест се ражда, Хера не харесва слабото му тяло и го хвърля от върха на планината Олимп, при което, заради силния удар, Хефест окуцява. Според друга версия на историята, самият Зевс го хвърля от планината именно заради това, че куца. Хефест бил озлобен срещу майка си заради това и дори я затваря в специално помещение, за да си отмъсти. Хера се спасила едва след като обещала на сина си ръката на Афродита.
Хера често се борила срещу изневерите на съпруга си. Богинята Лето много често била наказвана от нея. Докато била бременна и търсела убежище, където да роди, Хера обещала да прокълне всяка земя, на която Лето стъпи. След месеци на скитане, Лето открива място, на което да роди сина си Аполон, но дори тогава Хера поискала от дъщеря си Елития да удължи бременността на Лето на 9 месеца.
Други жертви на ревността на Хера стават Ио, която била превърната в крава (или от Хера, за да прекрати любовните ѝ отношения със Зевс или от самия него, за да може Хера да не заподозре за връзката им), както и Семела, която била измамена от Хера да поиска от Зевс да разкрие цялото си божествено великолепие, при което зрението ѝ незабавно било унищожено. Калисто била друга любовница на Зевс, върху която Хера стоварила гнева си. Тя превръща Калисто в мечка, която Артемида ловувала. В последствие Зевс, почувствал съжаление към Калисто, я превръща в съзвездие.
Но всичко това бледнее пред отмъщението на Хера спрямо Алкмена, насочвайки гнева си към сина ѝ Херкулес. Хера забавя раждането му, за да може неговият братовчед Евристей да наследи трона на Тиринт, изпраща две змии, които да убият малкия Херкулес в съня му, убива неговите собствени съпруга и деца. Освен това, Хера изпраща Лернейската хидра срещу жителите на родния град на Херкулес и казва на Евристей да нареди на Херкулес да извърши 12-те подвига. Отново Хера била отговорна и за множеството чудовища, пред които се изправил Херкулес.
Хера е главна героиня и в историята за Троянската война. Тя подкрепяла ахейците и често правела всичко възможно, за да доведе до падането на Троя, тъй като не успяла да прости на троянския принц Парис, че вместо нея е избрал Афродита за най-красивата богиня.
Като една от най-важните богини, Хера често е изобразявана в гръцкото изкуство, но тъй като няма свой специфичен символ, е трудно да бъде различена от останалите божества. Най-често е изобразявана седнала на трон, понякога носи на главата си корона, със скиптър в ръка или с булчински воал. На някои места Хера е изобразена с нар в ръка – символ на плодовитостта.
Източник: ancient.eu
