Амбициозен млад детектив се появявал винаги на мястото на престъплението, но дали това е начин, по който да покаже ентусиазма към работата си или нещо друго?
През юли 1978 година млада жена от Франция на име Карин била простреляна на Pont-Sainte-Maxence, докато излизала от театъра. Тя успяла да се възстанови след случилото се, но не била в състояние да идентифицира своя нападател. Въпреки това, няколко дни по-късно френската жандармерия получава бележа от нападателя, в която се твърдяло, че Карин го познава и че той ще нападне отново.
„Карин ме познава, но не успя да направи връзката. 17-годишно момиче, което обикаля само през нощта, представлява мишена, която аз харесвам особено много. Следващият път ще се целя в сърцето…“ – пише в бележката.
През следващите няколко месеца за жандармерията има изключително много работа, тъй като все повече и повече жени били нападани, а една от тях била убита. Разследващите обаче не знаели, че техните усилия да открият нападателя са неуспешни, тъй като мъжът, който ги предвождал, всъщност бил онзи, когото търсели.
Макар че полицай Ален Ламер бил мъжът, когото жандармерията търсела, трябвало да минат месеци преди някой да осъзнае това. Едва година след първото нападение разследващите забелязват първата улика.
Снимка: allthatisinteresting.com
Ален Ламер бил добър в това, което върши. Неговото обучение като военен, преди да постъпи в полицията, му дава изключително добър набор от умения. Работата му като полицай му предоставя достъп до ценна информация, както и до имунитет. Той продължавал да върши своите престъпления и винаги пристигал на местопрестъплението преди всеки друг.
За колегите му детективи Ален бил просто ентусиазиран млад полицай, решен да разплете престъплението преди всички останали. Всъщност, той просто се прикривал.
Автомобилът, от който Карин била простреляна, бил обявен за откраднат. Ламер го скрива недалеч от местопрестъплението, но когато чува, че детективите го търсят, той се връща и зарежда автомобила с експлозиви. Когато детективите в крайна сметка го откриват и отварят една от вратите, автомобилът избухва, унищожавайки почти всички следи. Ламер прави същото с още няколко превозни средства като в един от случаите той самият изявява желание да отвори вратата, за да изглежда така, че и той няма представа какво ще се случи.
В първите месеци след нападението над Карин, още няколко жени били атакувани. За съжаление нито една от тях не успява да идентифицира нападателя си и посочват неправилен човек при разпознаването. Ламер започва да вярва, че е лесно да се измъкне от престъпленията, които върши и в един момент решава да покаже арогантността си още по-ясно.
През декември 1978 година Ален Ламер напада друга млада жена – 19-годишната Йоланда. Тя умира от раните си, като случаят официално се превръща в убийство. Все още доволен от предишния си успех, Ламер изпраща още една бележка до жандармерията, хвалейки се с престъпленията си.
„Пазете се от ловкото и ранено животно, то може да бъде много опасно. Нямам какво да губя и ще ви го докажа. Свикнал съм с кръвта и ужаса, и ще ви накарам да се наслаждавате“ – пише той.
Без неговото знание обаче, група полицаи започва да събира информация за самия него. Няколко от разследващите забелязват, че всеки път, когато има нова жертва, Ламер е първи на местопрестъплението. Освен това те забелязват, че писмата му са написани в същия стил като полицейските записи и имат почти идентичен почерк.
Полицаите бързо разбират, че Ламер обича да използва оръжия и имал сериозни познания за автомобилите. Когато екипът предоставя своите данни на началниците, незабавно е издадена заповед за арест. Екипът узнава, че началниците им също са събирали информация за Ламер в продължение на месеци – скоро след като осъзнават, че ентусиазмът му за разрешаване на случаите всъщност може да е нещо друго.
При ареста Ален се опитва да окаже съпротивление, но не успява. „Направихте добре, че ми сложихте белезници, защото в противен случай щях да прострелям всички ви!“ – крещи той.
При претърсването на апартамента на Ламер полицаите откриват списък с имена – хората, които той възнамерявал да нападне. По време на делото Ламер е обявен за невменяем и е осъден на доживотен затвор в психиатрична клиника.
Източник: allthatisinteresting.com
