На 3.05.1946 година 17-годишният афроамериканец Уили Франсис се приготвя за последните си мигове преди да бъде екзекутиран. Когато сяда на „Страшната Гърти“ – електрическия стол в Луизиана, твърде изплашен, за да изрече последните си думи, Уили само стиска юмруци и чака неизбежния момент, в който електричеството ще го погуби. Но когато този момент идва, нещо се обърква.
Уили оцелява като по чудо.
Tогава той още не знае, че му предстои повторна битка в съда и че в крайна сметка ще стане известен като „младежът, който е екзекутиран два пъти“.
Първата екзекуция
След първия провал става ясно, че електрическият стол „Страшната Гърти“ не е бил монтиран правилно. По онова време електрическите столове са били преносими и са се транспортирали с камион от затвор на затвор в Луизиана, където е трябвало да бъде извършена екзекуция. Двамата отговорници – капитан Ефи Фостър и затворник на име Винсент Венеция, който работел като асистент в затвора, се напили вечерта преди екзекуцията на Уили Франсис.
Но макар че грешката да била на отговорниците, капитан Фостър се ядосал на Уили и му обещал, че следващата седмица ще успее да го убие. Но Уили Франсис не е екзекутиран през следващата седмица.
Вместо това той е на първа страница на всеки местен вестник и основна тема в новинарските емисии. Неговото оцеляване било прието от мнозина като спасение от Бог. Освен това медиите насочили вниманието на обществото към начина, по който съдебната система в Лузиана се отнася към афроамериканците. Уили Франсис, който бил беден, чернокож и все още тийнейджър (както много от затворниците) разполагал с твърде малко възможности да се защити и да докаже невинността си.
Престъплението на Уили Франсис
16 месеца по-рано – през ноември 1944 година, някой прострелва Андрю Томас – популярен фармацевт от родния дом на Уили. Два месеца след убийството, без да има заподозрян, шерифът на града Е.Л.Ресуебър призовава началника на полицията просто да арестува „който и да е мъж“, за да може този случай да бъде прекратен.
Първоначално Франсис е задържан по подозрение, че е бил помощник на опасен наркодилър, но тъй като не могли да го свържат с това престъпление, те продължили да го разпитват за убийството на фармацевта. По-късно полицаите откриват портфейла и няколко документа на убития у Франсис. Само след няколко минути полицията разполагала с писменото признание на Уили. Те твърдели, че не са го принуждавали да признава, но по време на делото става ясно, че някои от написаните думи са били диктувани на подсъдимия.
Три седмици след ареста Уили Франсис се изправя в съда пред жури, съставено изцяло от бели. Той пледира невинност, но адвокатите му не разпитват никакви свидетели, макар вината му да изглеждала съмнителна още от самото начало.
Мистерия обгръщала и оръжието на убийството. Твърдяло се, че Франсис е откраднал пистолета от заместник-шерифа, но заместникът съобщил за изчезналото оръжие цели два месеца преди убийството. Освен това пистолетът не бил изследван за пръстови отпечатъци, а куршумите открити в тялото на фармацевта не съвпадали с тези от оръжието на заместник-шерифа. Най-странното било, че пистолетът се изгубил случайно точно преди съдебния процес, когато бил изпратен до ФБР за анализ.
Повторният процес
Това, че има възможност случаят на Уили Франсис да бъде преразгледан, изглеждало като чудо в очите на бащата на момчето – Фредерик Франсис. Той успява да наеме адвокат Бъртанд ДеБланк, който макар че бил близък приятел на убития фармацевт, решава да защитава правата на Уили. През следващата година той успява да извоюва отмяна на смъртната присъда на Франсис. „Не е хуманно да пратите човек на електрическия стол повторно“ – казва адвокатът в съда.
Въпреки старанията му обаче, Уили Франсис отново е осъден на смърт, а датата на екзекуцията му била насрочена за 7.06.1946. Тогава ДеБланк решава да се обърне към Върховния съд на САЩ. Адвокатът никога не се отказва от Уили. Той му обещава да му осигури истински процес, след като научава, че екзекуторите били под влиянието на алкохола, когато монтирали „Страшната Гърти“ по време на първата екзекуция. Но Франсис отказва нов процес. Когато адвокатът му го информира, че ще отнесе случая му до Върховния съд, Уили му казва, че е готов да умре и че не иска да изпитва повече разочарования.
На 9.05.1947 година – малко повече от година след първия опит за екзекуция, Уили Франсис отново сяда на електрическия стол. Когато го питат дали иска да каже някакви финални думи, той отвръща „Абсолютно нищо“. В 12:10 часът Франсис е обявен за мъртъв.
