Още

    Пеещата пещера Фингал

    Тази известна морска пещера се намира на малкия остров Стафа, разположен близо до шотландското крайбрежие на Великобритания. На дължина островът е само 1 километър и половина. Непрекъснатите дъждове и морските вълни са пробили цяла система от пещери. Най-голямата от тях е кръстена на великана Фингал, герой на ирландския епос.

    Остров Стафа е най-малкият от Вътрешните Хебридски острови. Неговата площ е само 33 хектара, а най-високата точка се издига над морското равнище на 42 метра. Островът става известен през 1722 г., когато е бил посетен от известния английски изследовател Джоузеф Банкс (1743-1820г.), който описва пещерата Фингал.

    Една от най-забележителните черти на остров Стафа, която се набива на очи, са естествените базалтови колони с изненадващо правилна форма. Повечето от тях имат шестоъгълна форма, но има и тристранни, и осемстранни. Такава необикновена форма колоните са придобили благодарение на дългия процес на кристализация на вулканичната лава.

    Основната зала на пещерата Фингал е с дължина 75 м, ширина 20 м и височина 14 м. На галски език тази пещера се нарича Уам-Бин (Пещерата на мелодиите).

    В пещерата Фингал води тесен път, заобиколен от великолепна базалтова колонада. Пътят до пещерата е толкова тесен, че е невъзможно да се стигне до там с лодка.

    Огромната зала в пещерата многократно повтаря звуците на прибоя, цялата пещера буквално пее, като напълно оправдава своето име “Пееща пещера”.

    Пещерата била посетена от кралица Виктория, Уолтър Скот, Уилям Уърдсуърт, Джон Кийтс, Алфред Тенисън, и самият Жул Верн. През 1832 г. художничката Джоузеф Търнър рисува пейзаж на пещерата, който завладява въображението.

    Когато композиторът Феликс Менделсон (автор на известния Сватбен марш) през 1829 г. посетил пещерата, той бил толкова впечатлен от невероятната игра на ехото в залите, че това го вдъхновило да създаде увертюра, озаглавена “Фингалова пещера”.

    Фингал (името може да се преведе като “Белият странник”) е един от любимите герои на келтския епос. Според една от легендите, той, подготвяйки се да се бие с грозния великан Бенандонор, построил огромен мост и легнал преди битката да си почине. Докато спял, великанът в търсене на своя противник се натъкнал на моста и отишъл при Фингал в дома му. Но съпругата на Фингал – Унах, измамила великана. Тя посочила спящия Фингал, покрит с одеяло, и казала, че това е неговият новороден син и че в момента Фингал не е у дома си. Виждайки огромното “бебе”, гигантът изпитал такъв ужас, че се втурнал да бяга.

    Има няколко версии на тази легенда, но всеки път тя завършва със страхливото бягство на врага на Фингал. Чудесните базалтови колони според легендата са останките от купчини, изхвърлени в дъното на Ирландско море от Фингал.

    Пещерата Фингал не е единственото място, където се срещат такива невероятни базалтови колони. Около 40 000  взаимосвързани колони формират Пътя на великана в крайбрежната ивица на окръг Антрим, разположена в североизточната част на Ирландия.

    Още публикации

    Коментари

    ВАШИЯТ КОМЕНТАР

    Моля, въведете коментар!
    Моля, въведете името си тук

    Мобилно приложение за Android и iOS

    Най-нови

    Изтеглете 
    мобилно приложение за Android и iOS

     
    close-link