Колкото и да е странно, водата си остава едно от най-мистериозните вещества на Земята. Тя показва различни нагласи към растителния и животинския свят, като придава или отнема жизнена енергия. При определени условия може да свети в тъмнината, да има лечебни свойства, да не замръзва дори при температури под минус 100 градуса по Целзий.
Поливането на селскостопански култури с подпочвени води повишава добивите с 30% повече в сравнение с водата от обикновените канали за напояване. Това се дължи на факта, че водата в откритите басейни по-интензивно отдава жизнена енергия на околното пространство под въздействието на вятъра и слънцето – а подземната я запазва. Затова още от древността водата нерядко била доставяна от планините до нивите по подземни канали. В зависимост от терена, дълбочината им била от 4-5 до 400 м. Само в Иран дължината на такива тунели е над 160 хиляди километра.
Всички народи знаят извори и езера с лечебна вода, която се просмуква от дълбините на Земята. Най-известните такива води се намират в Сибир и Източна Азия. Към тях водят пътеки на животни, които лекуват раните и възстановяват силата си. Хората също ги посещават, строят лечебници и санаториуми.
От най-древни времена хората търсели добра вода, като се ориентирали по наличието на вековни дървета, и после строели селищата си в такива места. Писмените източници на различни народи споменават необичайни лечебни свойства на вода и други течности, които лекували рани, облекчавали заболявания, удължавали живота и дори правели хората безсмъртни.
През XVI-ти век испанските конкистадори научили от индианците за природни извори с „жива вода“ на Карибските острови и организирали специална експедиция, за да я търсят. Не я намерили, но открили Антилския архипелаг и редица лечебни извори.
Исторически източници са запазили информация, че мнозина владетели по цял свят се интересували от еликсира на безсмъртието. Прочутият китайски император от династията Цин – Ши Хуанг Ди (259-210 г. пр. Хр.), някои римски папи и други влиятелни личности изпращали специални експедиции, за да го търсят.
В Русия с търсенето и създаването на този божествен еликсир се занимавал един от най-приближените на Петър Велики – генерал-фелдмаршал Яков Велимович Брюс (1670-1735). Той изучавал науки и черна магия. Твърди се, че дори успял да създаде за себе си малко количество „безсмъртен еликсир“. Когато починал, според завещанието тялото му трябвало да бъде поръсено с тази „жива вода“. Но слугата изпуснал флакона с течността и само малко вода капнала върху ръката на Брус, а останалата се изляла по пода. Когато през 1920-те години отворили гробницата на Брюс, една от ръцете му се оказала запазена, сякаш на жив човек.
Анализът на древната информация показва, че местоположението на „живата“ и „мъртвата“ вода е свързано с планините. Известно е, че в планинските скални пластове има много минерали с голямо разнообразие от химически елементи. Също там в подземни кухини се наблюдават енергийни и водни течения, разломи. Протичат постоянни изменения в човешкото тяло. Подземните води, които се просмукват през разнообразни скални породи, влизат в контакт с тях, мутират химически и енергийно, като придобиват нови свойства. Освен това, като отмива ценни химически елементи от пластовете, водата ги пренася и отлага като утайки на други места. Таки при смесването им се образуват непознати, тайнствени течни вещества. Например, известно е, че всички камъни под високо налягане отделят капки течност, а при по-нататъшно увеличаване на налягането се разрушават.
Каменните слоеве на земната кора, изпитвайки силно налягане, отделят вътрешна течност, която е индивидуална за всеки тип скала. Понякога тези течности могат да се натрупват в кухините на пещерите, да растат под формата на кристали, сталактити и сталагмити, да се съединяват с други вещества, като се сгъстяват и утаяват.
Голяма роля в подземните процеси играят енергийните потоци, които понякога причиняват силни електрически разреждания (по аналогия с атмосферните гръмотевици), земетресения и огромни вътрешно-слойни натоварвания. Обикновено „подземните гръмотевици“ взаимодействат с атмосферните мълнии. Дълги векове хората смятали, че на мястото, където удари мълния, се образува злато или други подобни вещества.
Възможно е при мощни електрически разреждания в местата на натрупване на подземни води (причиняващи натиск върху скалите) да става разместване на планински слоеве, като от камъните се отделя течност. Появата на електролиза в течност (вода) може да доведе до образуването на нови видове енергийно наситени течности с противоположни знаци („жива“ и „мъртва“ вода). При високо налягане част от подземните води може да излезе на повърхността под формата на извор или да се изхвърля на тласъци като гейзери (фонтани). Някои изследователи смятат, че в местата с „жива“ вода има наситени с енергия вертикални потоци жизнена енергия, които имат благоприятен ефект върху човека.
За „мъртва вода“ понякога смятат прословутата „тежка вода“ (деутериев окис), която се използва при производството на ядрени оръжия. Но тази вода не притежава лечебните свойства за изцеление на рани.
Така или иначе, напълно е възможно натрупване на знания за енергийно-наситените течности да позволи на изследователите да създадат нови медицински вещества.
