Легенди за безсмъртните хора

В много от световните легенди и митове се разказва за хора, които никога не умирали. Според различните предания съществуват и различни видове безсмъртни. Някои са родени такива, а други придобиват този статут, като откриват философския камък, еликсира на безсмъртието или други подобни вещества. Разбира се, повечето изследователи – както професионални, така и любители-историци, също и специалисти от други науки, отричат възможността за безсмъртие. Има дори хипотези, че отричането на съществуването на безсмъртни хора се изказва най-вече от самите безсмъртни, за да скрият съществуването си.

Урук

Първият човек, за когото легендите твърдят, че бил безсмъртен, е Урук от Месопотамия. Той бил, на пръв поглед,  обикновен човек, но който имал една особеност: просто не можел да умре. Някои от преданията за него разказват, че живял дори в двореца на Гилгамеш – независимо, че той управлявал 2 хиляди години след първата поява на Урук в митологията. Безсмъртният човек бил учител на шумерския владетел.

Енкиду

Самият Гилгамеш бил син на Енкиду и Нинсун. Легендата за Енкиду разказва, че 9 безсмъртни жени дошли при него, когато се родил. Това били мойри (богини на съдбата), които предсказвали живота и съдбата на новородените. След поредица от осем добри предсказания, последната, девета мойра, която била най-млада, но и най-мъдра, орисала Енкиду да има два живота: единият, лично негов, в който той ще действа погрешно и неправилно, и втори, принадлежащ на нея – който щял да бъде праведен.