Има един много хубав филм – “Шесто чувство”. Освен, че е наситен с напрежение, ни кара да се замислим колко процента от мозъка си използваме. Има ли наистина призраци и кои са хората, които твърдят, че ги виждат – психично болни или пък надарени с възможността да използват по-голям капацитет от мозъка си?
Каква част от филма е истина, и изобщо има ли някаква истина в него? Не може да не сте се питали поне веднъж какво се случва с човек след неговата смърт. Всички религии ни предоставят два варианта след смъртта – ад или рай. Има и един трети, междинен вариант, според който душите на умрелите “засядат” между двата свята – на живите и умрелите, и така се появяват призраците. Това се случва, ако човека приживе не е успял да свърши важна задача, от която зависи бъдещето или живота на негов близък или приятел. В друг случаи става въпрос за отмъщение. Това казват повечето религии, но не и християнството, според което призраците са чеда на Дявола.
Хората, пък които не вярват в това твърдение казват, че това, което упорито различни езически вярвания още от древността са ни насаждали като явяване на хора след смъртта, може да се тълкува или като прекалено много енергия, струпана на едно място, получавайки визуален израз, или пък просто съвпадение, игра на светлината и други логични обяснения. Като внушение например. И все пак историята изобилства от случки на “явяване” на духове, които не е лесно да бъдат обяснени или заклеймени като измама. И в миналото, преди появата на фотографската техника хората са чувствали присъствие, но откакто човекът може да прави фотографии – малки изображения на себе си, вече присъствието може да бъде и видяно. Или поне загатнато в някои случаи, както ще видим в следващите снимки.
Повечето фотографии са правени със стара техника, така че е почти изключено да става въпрос за фалшификации, посредством напреднала компютърна и графична техника.
Дали това наистина са душите, които са се завърнали с някаква цел на това място, дали е игра на светлината, която апарата е заснел под някаква форма, която човешките очи възприемат като фигура или пък просто “отпечатък” на човешката форма, който някои смятат се получава от човешкото силово поле, никой не може да каже още сигурност.
Духовете са една от загадките, които съвременния човек така и не може да разгадае. Въпреки ширещия се скептицизъм понякога се случват неща, които ни карат да се замислим – истина или измислица са духовете.
Старата дама на прозореца
Тази снимка е направена от група млади строители, които са правили реконструкция на покрива на съседната къща, до къщата със старата дама. Снимката е направена с мобилен телефон. Момчето, направило снимката е разказало, че в съседната къща не е живял никой към момента на реконструкцията на покрива. Единствения собственик била стара дама, която е починала три месеца по-рано.
Лица на прозореца
Снимката е правена със стара лента и обикновен апарат в един слънчев следобед. Съпругът на жената на снимката е снимал семейството си пред новия им дом в Чикаго, Илинойс, където тъкмо са се нанесли. В ляво на стъклото на прозореца ясно може да се различи възрастна дама, която носи косата си на кок и нейното куче – булдог.
Фигура на човек
Не се знае много за тази фотография, освен, че хората, които са се снимали вече са покойници. Но на заден план се вижда мъглива фигура с формата на човек.
Момиче на гробището
Това е доста известна фотография. Тя е била публикувана във вестниците Chicago Sun-Times и National Examiner. Правена е през 1991 година, на 10 август. Снимката представлява уголемена черно-бяла фотография, снимана с техника в инфрачервения спектър, в зона, която смущавала уредите, които са използвали членовете на изследователския екип, проучващ гробището. На снимката се вижда млада жена, която е седнала на надгробен камък, като някои части от тялото й са леко полупрозрачни. Роклята, с която е облечена отдавна е излязла от мода, поне от 50 години.
Приятелски настроен призрак
Снимката е правена с телефон Nokia 7250 в Манила. Телефонът е принадлежал на една от жените, снимката е правена от напълно непознат. Докато снимката е правена, момичетата не са усетили ничие присъствие или нещо странно, но факта си е факт – на снимката има с един човек повече, отколкото са се снимали в действителност.
Призрак на задната седалка
Това е много известна фотография, която може и да сте виждали в миналото в специализирани предавания. Правена е през 1959 година от Мейбъл Чинери след посещение на гроба на нейната майка. Тя направила няколко снимки на гроба на майка си и когато се връщала към колата и съпругът си, който я чакал съвсем сам в автомобила, тя направила снимка и на него. Какво било учудването и на двамата, когато при проявяването на филма и снимките, те видели съвсем ясно как майката на Мейбъл стояла на задната седалка зад зет си! Експерти са потвърдили автентичността на фотографията.
Призракът войник
Както си личи по облеклото на снимащите се, това си е истински войнишки купон. Само че от нашите казарми, а най-вероятно от Втората Световна война. Преди около 70 години. Много по-рано от появата на Фотошоп и другите програми за ретуш и монтаж. Явно споминалия се член на компанията не е могъл да пропусне събирането на компанията.
Това са само част от доказателствата, които може да се срещнат из интернет пространството или в различните медии. Доколко това са автентични снимки могат да кажат само хората, които наистина са ги правили, а както се вижда повечето от тях най-вероятно вече отдавна са починали. Така че загадката си остава – има ли призраци наистина или всичко е обект на внушение на нашия мозък? И ако има, кое ги кара да се връщат пак при нас – силата на навика на тялото или някоя определена цел?
Автор: Петя Петрова за Iskamdaznam.com
