В началото на 1900-те години Ханс Шмит става първият и единствен свещеник, екзекутиран някога в САЩ. Деянията му били кървави, списъкът с престъпления дълъг, а цялата негова история била умело прикривана от пресата, за да не излезе наяве факта, че един доверен религиозен лидер е способен да бъде чудовище.
Ханс Шмит бил необикновено дете. Той е роден в немския град Ашафенбург през 1881 година и имал зловещия навик да прекарва следобедите си наблюдавайки как крави и прасета били убивани в местната кланица. Освен това бил очарован от римокатолическите ритуали и си играел на свещеник, носейки премяна, направена от него у дома. В крайна сметка тези две негови страсти се сблъскват по един крайно неуравновесен и опасен начин.
Шмит е ръкоположен в Германия през 1904 година, когато е 25-годишен. Той прекарва следващите 4 години там, но споровете му с по-висшите състави довеждат до неговото преместване. През 1908 е преместен в „St.John’s Parish” в Луисвил, Кентъки, където отново има неразбирателства с католически лидери и е принуден да се премести – този път в църквата „St.Boniface” в източната част на среден Манхатън.
Но Шмит не бил единственият новопристигнал там – съвсем скоро била наета млада чистачка от Австрия на име Анна Аумюлер. Двамата започват връзка, но проблемите на Шмит продължават и той отново трябвало да бъде преместен – този път в църквата „St.Joseph’s Church” в Западен Харлем. Една от причините била, че църквата узнала за любовните отношения между свещеника и чистачката и се опитала да ги раздели, за да предотврати евентуални бъдещи проблеми, ако за това се узнае сред обществото. Но разстоянието не можело да попречи на двамата любовници.
На 26.02.1913 година Шмит сключва брак с Аумюлер с тайна церемония, която извършва сам. Разбира се на католическите свещеници им е забранено да се женят, а да не говорим че е абсолютно забранено да имат сексуални отношения.
Тайната игра на Шмит и Аумюлер е прекратена през 1913 година – тогава той е на 31, а Анна на 21 години. Анна съобщава на Ханс , че е бременна и той осъзнава, че дните му като свещеник са преброени, ако за това се разчуе.
На 2.09 същата година Шмит прерязва гърлото на Анна с 30-сантиметров месарски нож в апартамента в Манхатън, който бил наел специално за нея. След това той обезглавява тялото и го разрязва на две половини с помощта на трион. Всяка половина от тялото Шмит увива в страници от вестника от 31.08, поставя долната част в една от калъфките за възглавници на жената, на която имало изобразена буквата „А“, след което прикрепя към всичко това паве за по-голяма тежест. Същото извършва и с другата половина от тялото на съпругата си.
След това Ханс Шмит изхвърля частите от Анна Аумюлер в река Хъдсън, разчитайки че паветата ще задържат тялото ѝ на дъното. Три дни по-късно, две деца, които си играели край реката в Ню Джърси откриват горната част от тялото на жена. Три мили по-надолу по реката е открита долната част от тялото на Аумюлер.
Макар че тялото било открито в Ню Джърси, уликите били предоставени на полицейското управление в Ню Йорк. Павето, което Шмит взел от Манхатън, било крайно необичайно и изключително рядко срещано в Ню Джърси. Аутопсията дала информация на полицаите, че разследват убийство на жена под 30-годишна възраст, висока около 1.62 м., между 45 и 55 килограма. Освен всичко това, след аутопсията станало ясно, че малко преди смъртта си жената е имала преждевременно раждане.
Нюйоркската полиция се фокусира върху своята най-добра улика (освен тялото) – калъфката с буквата „А“. Това била определена калъфка, свързана с конкретна компания производител, която за щастие пазела детайлна информация относно бизнеса си. По този начин полицията свързва калъфката с апартамента на Аумюлер.
Хазяинът отвежда следователите в дома ѝ, който представлявал кървава сцена на престъпление. Стените и пода били покрити с кръв, въпреки очевидните опити на Ханс да ги измие и въпреки наличието на 6 опаковки от сапун, оставени на мивката. Свещеникът имал по-голям успех в почистването на месарския нож, който бил открит по-късно заедно с писма, адресирани до убитата и кърпички, на които отново била изписана буквата „А“.
Главният разследващ, инспектор Фаурът и партньорът му, отиват в църквата, за да разпитат Шмит за кръвта в апартамента, нает на негово име. Само след минути свещеникът си признава за брака и убийството на Аумюлер, казвайки: „Аз я обичах. Жертвите трябва да се извършват с кръв“.
Процесът срещу Ханс Шмит започва на 7.12.1913 година. Вината му не била под въпрос, така че адвокатите му твъдели, че той бил поразен от „жажда за кръв“ и че бил прекалено безумен, за да разграничи правилно от нередно. В продължение на 23 дни Шмит и адвокатите му се придържали към историята с безумието.
Двама от членовете на журито повярвали в историята за лудостта на Шмит и процесът е прекратен. Журито било 10-2.
По време на втория процес обаче журито било по-безмилостно и осъжда Шмит на смърт чрез електрическия стол. Той е екзекутиран на 18.02.1916 година.
До ден-днешен Ханс Шмит остава единственият свещеник, екзекутиран някога в Америка.
