Любов, брак и сексуални вярвания сред някои племена и култури от света

Сексуалните вярвания и техните социални измерения са различни във всяка култура. В някои случаи сексуалните ритуали символизират навлизане в зрелостта. В други тези обичаи могат да има по-практична и икономическа цел – за контрол на нарастващото население или за да гарантират оцеляването на наследството.

Племето Woodabe, населяващо Нигер (Западна Африка)

В ислямското племе Woodabe полигамията е не просто приемлива – тя се насърчава. През септември, почти в края на дъждовния сезон, членовете на племето се събират, за да отпразнуват Gerewol – фестивал на музиката и танците, който продължава 7 дни и нощи. Основното събитие на фестивала е специален танц, оценяван от трите най-красиви жени от племето. В него участват мъжете, които се състезават един срещу друг за сексуално превъзходство.

Създаден, за да тества мъжествеността на мъжете от племето, фестивалът включва танц, наречен Yakke. Участниците се подготвят с часове за представлението, оцветявайки лицата си с червена глина. Тъй като Wodaabe вярват, че светлите очи, белите зъби и острите носове на мъжете са красиви, те подчертават външния си вид с грим, извлечен от растения. Освен дългите плитки и накитите от черупки на морски животни (които символизират плодородие и богатство), те носят и щраусови пера на главите си, с които да изглеждат по-високи.

По време на танца мъжете започват с имитация на птици, след което застават рамо до рамо и бавно се движат в кръг, докато жените от племето се нареждат, за да ги наблюдават. Сред тях са и омъжени жени, които търсят следващия си съпруг. В племето Wodaabe жените имат пълна сексуална свобода и могат да имат повече от един съпруг. Ако харесат даден мъж, те могат да напуснат съпрузите си и да бъдат „откраднати“ от този, когото са харесали. Те показват симпатиите си докосвайки избрания от тях по рамото.

Народите, обитаващи Западните Хималаи

Сред народите, обитаващи Западните Хималаи на северна Индия, фратерналната полиандрия (форма на полигамия, при която жената може да има двама или повече съпрузи, които са братя) е нещо напълно обичайно. Интересното е, че децата, родени от подобни бракове, често не са напълно наясно кой е биологичният им баща. Докато по традиция жената живее с братята един по един (тоест не с всички братя едновременно), в домовете на повечето съвременни семейства има няколко съпрузи, като най-големият от братята се счита за глава на семейството, а по-малките братя са наричани чичовци.

Макар тази практика да изглежда изключително странна за нас, тя е приета и използвана в тези региони от векове, произлизайки още от индуската митология. Днес тази традиция се спазва най-вече заради нейната практичност. В някои села тя служи като форма на контрол върху раждаемостта, като по този начин се намаляват шансовете за драстично нарастване на населението, което в тези необлагодетелствани райони може да доведе до пълна трагедия. Освен това за семействата е по-лесно да живеят заедно, тъй като ресурсите им са оскъдни. Мнозина смятат, че този начин на живот е по-добър, защото той осигурява допълнителна защита за жените и децата, тъй като гарантира, че те никога няма да останат сами, в случай че един от съпрузите загине.

Интересен факт също е, че съпрузите в такива бракове са отговорни за всички домашни задължения, сред които готвене и грижи за децата, докато жените управляват всички останали аспекти, включително финансите.

Племето Мардуджара, Австралия

Макар че многобройни култури по света извършват обреди за отбелязване на преминаването на момчетата от детство към мъжество, племето Мардуджара извършва този ритуал по доста по-сложен и много по-тежък начин.

Обикновено той се извършва, когато момчето е на 15-годишна възраст. След като бива отведено от старейшините на племето до огън, запален в гората, момчето трябва да лежи в „свято място“ (избрано отново от старейшините), а членовете на племето го обграждат, докато междувременно пеят и танцуват. Главният старейшина, който е отговорен за провеждане на ритуала, сяда върху гърдите на момчето и издърпва премуциума му, докато други двама го изрязват с „магически ножове“. През цялото това време момчето е захапало дървен предмет, докато група мъже, наречени „Оплаквачи“ плачат и издават стонове.

Когато процедурата приключи, момчето коленичи върху щит, поставен над огъня, позволявайки по този начин димът да пречисти раната. След това старейшините принуждават момчето да погълне отрязаната кожа без да я дъвче.

След кратък период на възстановяване започва втората част от просвещението (обикновено няколко месеца по-късно). Момчето отново е отведено в гората край огън, а главният старейшина ляга върху него и държи пениса му, докато „Оплаквачите“ пеят и плачат. Този път обаче малка дървена пръчица се вкарва в уретрата на момчето, а пенисът му се разрязва по дължина (от главичката до скротума) Отново кръвта трябва да капе върху огъня. От този ден нататък момчето ще уринира през долната част на пениса си, вместо през пикочния канал и ще е принудено да кляка, когато го прави. Интересното е, че някои антрополози смятат, че тази церемония е начин, чрез който мъжете показват емпатия към жените от племето си.